Изневяра в рамките на приличието

Аз предполагах, че извънбрачната ми връзка ще продължи известно време и ще отшуми от само себе си, защото вече съм сигурна, че не обичам Денис. Би трябвало да го обичам, но не го обичах. Константин предполагаше, че ако спазва линията на ненамеса, нещата ще се решат от само себе си. Динка предполагаше, че ако обмислиш всичко добре, резултатът ще съвпадне с очакванията ти. Същото между впрочем предполагаше и НН. Денис вероятно предполагаше, че съм луда по него. И което е най-показателното, всички бъркахме.

Когато загубих надежда, че романът ни ще се изчерпи от само себе си, реших да действам. Навън вече имаше сняг, наближаваше Нова година. И затова мисълта, че всички стари дългове трябва да се платят преди Нова година, не ме оставяше на мира.

Точно тя ме накара да направя това, за което не намирах смелост последната половин година.

— Знаеш ли, следващата седмица няма да може да се видим — казах на Денис, като си мечтаех, че след една седмица той няма повече да ми се обади. Като за любовник Денис беше прекалено обсебващ. Отнемаше ми прекалено много време и сили, със себе си и с тия срещи по разни чужди жилища.

— Какво е станало? — погледна ме нежно, докато си обличаше ризата.

Седяхме на леглото в жилището на някакъв негов приятел, когото никога не бях виждала, но който пътуваше непрекъснато и оставяше ключовете от дома си на Денис.

Преди, когато връзката ни беше в разгара си, се шегувах, че този негов приятел сигурно се казва Купидон.

— Нищо — стиснах зъби аз. Само това оставаше да се оправдавам пред любовника си и да крия, че искам да бъда с мъжа си. Макар че Денис сигурно е разбрал, че не става въпрос за обикновено прекъсване.

— Добре. Тогава кога ще се видим? — лесно се съгласи той. Прекалено лесно.

— Не знам. Нека да се чуем — промърморих аз.

— Какво ти става? — леко раздразнено попита Денис.

— Всичко е наред. Просто съм заета — обърнах се към него аз.

Денис беше застинал с усмивка на уста. Странно. Усмивката му не беше нормална. Не беше радостна.

— С какво си заета? И то чак следващата седмица? — усмихваше се той. Стана ми зле. Какво да правя? Нима ще се налага да водим откровен разговор. Разделите са ужасно трудни.

— Така е. Сам разбираш, наближава Нова година — „подробно" обясних аз.

В действителност, когато погледнах странното му изражение и буквално изкривеното му от усмивката лице, думите, че не желая повече да се виждам с него в това гнездо на рафинираната любов, ми заседнаха в гърлото.

— До Нова година има почти месец — не се отказваше той. Да не би да си решила цяла седмица да купуваш подаръци?

— С мъжа ми имаме много планове — аз въртях синджирчето на врата си и се стараех да не поглеждам Денис в очите. Беше ми жал за него, тъй като той ме обича искрено и това е страшна рядкост в наше време.

— Да не мислиш, че не виждам, че нещо не е наред? — присви очи той.

— Да, прав си. Наистина не е наред. След като заговорихме за това, си длъжен да ме разбереш — внимателно започнах аз. Какво казваха? Не трябва да заливаш човека с всички лоши новини наведнъж. Трябва да го подготвиш. Точно това правех аз.