Изневяра в рамките на приличието
- Автор: Веденска Татяна
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Кръстева
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Изневяра в рамките на приличието». Краткое содержание книги:
— Представи си, че се напиеш и на пияна глава фраснеш някой важен клиент — предположи Динка, докато си говорех с нея тихо по телефона след скромната ни работна сбирка.
— Аз? Да фрасна клиент? — ахнах аз.
След това се опитах да си представя тоя нонсенс нагледно. Аз, която по природа съм кротка и спокойна, седя и слушам глупостите на поредния клиент (да предположим, че той е дебел чичко със задух, който прилича на „Биг Мак"). Клиентът фъфли пискливо, че в „Ол инклузив"-а трябва да бъде включен 25-годишен отлежал коняк, а бирата изобщо не е алкохолна напитка и трябва да се продава на улицата. Аз се опитвам да се изключа, но той повишава тон и преминава към заключителната част: „След като не сте предвидили, че през зимата в Египет е ветровито и човек не може да се къпе, трябва да ми върнете цялата сума." В този момент аз ставам, усмихвам се любезно, замахвам и с всичка сила му забивам едно кроше в окото.
— Макар че това е повече в стила на Денис — със съжаление се съгласи Динка. — Но все пак съм права, че след това със сигурност ще те уволнят.
— Може пък НН да се разори — със скрита надежда предложи свой вариант Аллочка.
Интересно е, че макар и всички в офиса да зависим от НН (нали затова е НН), всички ще се зарадваме, ако се разори.
— Или пък ще доведе любовницата си на твоето място — се удари по челото (или поне на мен така ми се стори) Динка.
— Може да ни изгонят от жилището? — изложих нова версия аз.
На когото му се е налагало да живее под наем, ще ме разбере. Преместването винаги е нещо като разрушена кула, пълно разрушаване на нещо старо.
А за човек, който е принуден периодично да преживява тоя кошмар, преместването е истинска малка криза. Направо ме е страх да си го помисля. Трябва да събера всички вещи, сувенири, подаръци, посудата, любимата си настолна лампа, да не забравя кучето, да наема камион, да внимавам хамалите да не откраднат нещо, чиято загуба ще ни извади извън релси. После трябва известно време да живея сред кашоните, без да знам къде ми е четката за зъби, дезодоранта, спалното бельо и червения костюм.
Но най-трудното е да обясниш на последната си хазяйка какво е станало с ремонта на жилището. Защо не сме длъжни и няма да плащаме глоби за изгризаните первази, скъсаните тапети и издраскания под (защото местихме шкафа). Лично аз не съм срещала хазяйка, която да не ме е изпращала с оплаквания от рода на: „Добри хора, какво става?! Жилището беше след луксозен ремонт. Имаше гоблени! Оригинал на картина на Рубенс! Всичко е изчезнало! Всичко, придобито след непосилен труд!" — стенат тези хитри дами. Първите няколко пъти, като се има предвид тогавашната ми възраст и липсата на опит, те успяваха да ме изръсят с някакви суми за покриване на нанесените щети.
След това обаче Костя ми обясни, че луксозният ремонт е нещо съвършено различно.
А пък да плащаме тапети, които е скъсал някой друг, много преди нас, е хем глупаво, хем незаконно.
— Ти само не се меси и всичко ще е наред — започна да ми казва той в последните години. Не знам какво точно правеше на хазяйките, но всички те се сбогуваха с мен вежливо, съжалявайки, че пътищата ни се разделят.
— Какво толкова? — прекъсна ме Дудикова. — Ако ковчегът и кулата означават смяна на жилището, ти препоръчвам да се примириш и да си събираш партакешите.
— Защо? — изненадах се аз.
— Защото това е най-малкото зло. И няма защо да си предизвикваш съдбата. Ще се преместиш и всичко ще се укроти.
— По принцип си права — съгласих се аз.
Това беше окончателният ни извод. Скоро ще се преместя. Дори го съобщих на Костя, след което той се намръщи, потърка си челото и ме попита:
— Обясни ми още веднъж защо трябва да се местим?
— Защото си гледахме на карти и ми се падна разрушена кула и ковчег — предпазливо обяснявах аз.
Костя ме огледа съчувствено от главата до петите.
— Миличко, не може ли да си останем тук? Нямам желание да си сменям адреса. Двете с Дина можете да си погледате на кафе и да поправите всичко — завърши той с противен носов тембър. И се разсмя.
— Смешно ли ти е? — обидих се аз. — Винаги е така! Не уважаваш знанията ми. Не вярваш в интуицията. Но когато дойде нещастието, аз ще се смея последна.