Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— О, да, ще я помоля, ага, обаче нейно височество не отваря вратата си, не ми отваря, не иска да ме види, но още сега ще отида и ще изпълня молбата ви.
— Почакай, къде са другите?
— Кои, ага?
— Семейството? Къде са другите от семейството?
— А! Семейството! Ами нейно височество е в покоите си, а госпожа Шаразад е тук, при вас…
Локхарт пак усети прилив на ярост.
— Искам да кажа, къде са негово превъзходителство Мешанг, неговата съпруга, децата му, моите снахи и техните съпрузи?
— Ами че къде другаде, ако не по домовете си, ага?
— Тогава съобщи на негово превъзходителство Мешанг, че съм тук — нареди Локхарт. Мешанг беше най-възрастният син и само неговото семейство живееше от време на време тук.
— Разбира се, ага. Ако е решил Аллах, аз сам ще отида на пазара.
— Той там ли е?
Старецът кимна утвърдително.
— Разбира се, ага, тази вечер той и семейството му са там. Сега той е господарят и трябва да ръководи търговията. По волята на Аллах, ага, сега той е главата на рода. Веднага тръгвам.
— Не, изпрати някой друг.
Пазарът беше съвсем наблизо и всеки би могъл да отиде.
— Има ли някой друг… Шаразад, Шаразад, престани! — викна той грубо, но тя не го чу.
— Има ли топла вода в къщата?
— Би трябвало да има, ага. Котлето работи много добре, но не е запалено.
— Нямате гориво ли?
— О, гориво трябва да има, ага. Искате ли да проверя?
— Да, запали пещта и ни донеси храна и чай.
— Веднага, ага. Какво ще обича ваше превъзходителство за ядене?
Локхарт едва запазваше самообладание, хленченията на Шаразад го влудяваха.
— Каквото и да е… — Не, ориз и хорищ, пилешки хорищ — назова той едно обикновено и лесно за приготвяне блюдо.
— Както желаете, ага, но готвачът се гордее с пилешкия си хорищ и ще му трябват часове, докато го сготви по вкуса ви.
Старият човек почтително чакаше, очите му се местеха от Локхарт на Шаразад, после пак към Локхарт.
— Ами тогава… тогава, о, за Бога, само плодове. Плодове и чай, каквито имате…
Вече не издържаше. Вдигна Шаразад на ръце, тръгна нагоре по стълбите, после по коридорите към стаите, които обикновено заемаха. Триетажната къща с плосък покрив, която наподобяваше дворец, имаше много крила и безброй стаи. Том отвори и затвори вратата с ритник.
— Шаразад, чуй ме… Шаразад, слушай! За Бога, чуй ме!
Но тя продължаваше да виси на врата му, да мърмори неразбрано и да стене. Той я отнесе в задушната вътрешна стая. Прозорците бяха плътно затворени, щорите — спуснати. Накара я да седне на неоправеното легло, после се втурна в модерната баня — по-скоро водопроводната инсталация беше такава, но не и тоалетната.
Нямаше топла вода. Студената потече и не беше много жълта. Том намери кърпи, намокри една, върна се в стаята. Боляха го гърдите, не му достигаше въздух. Шаразад не беше помръднала. Той се опита да й измие лицето, но тя се възпротиви и започна да хълца, което още повече я загрозяваше. От ъглите на устата и се процеждаше слюнка.
— Шаразад… Шаразад, скъпа, за Бога, скъпа… Той я повдигна, прегърна я по-силно, но нищо не можеше да й подейства. Тя все така продължаваше да стене и това все повече го изкарваше от самообладание.
— Спри! — викна той безпомощно и стана, но ръцете й се вкопчиха в дрехите му и тя опита да го дръпне да седне.
— О, Господи, дай ми сили…
Ръката му я удари по лицето. За момент стоновете секнаха, тя го зяпна с изненада, после погледът й отново помътня, тя пак започна да ломоти и се вкопчи в дрехите му.
— Господ да ми е на помощ — каза той сподавено и започна да я налага с шамари, все по-силни и по-силни, като отчаяно се опитваше да я удря силно, но не прекалено, после я просна по лице на леглото и започна да я налага по задника, докато го заболя дланта, после ръката, и ето че изведнъж чу писъци, истински писъци, а не стенещо ломотене.
— Томиии… спри, о, моля те, Томи, моля те, сприии… Томи, боли ме, какво съм направила? Кълна ти се, че за друг не съм мислила, о, Господи! Томи, моля те, сприиии…
Той отпусна ръце. В очите му се стичаше пот, дрехите му бяха вир-вода. Строполи се задъхан на леглото. Шаразад се гърчеше от болки, лицето и задните й части бяха станали пурпурно червени, обаче сега вече плачеше с истински сълзи, погледът и умът и си бяха на мястото.