Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Неделя
18 февруари 1979 г.
34
Дворецът на Абдула хан, Табриз: 3,13 през нощта.
В тъмнината на малкото помещение капитан Рос отвори кожената капачка на часовника си и се взря във фосфоресциращия циферблат.
— Всичко наред ли е, Гуенг? — пошепна той на непалски.
— Да, сахиб — отговори тихо Гуенг, доволен, че чакането е свършило.
Двамата предпазливо станаха от дюшеците, проснати върху старите миризливи черги на твърдия пръстен под. Въобще не се бяха събличали, Рос се промъкна до прозореца и надникна навън. Пазачът се беше свлякъл до вратата и спеше дълбоко, стиснал карабината в скута си. На двеста метра по-нататък, отвъд покритите със сняг овощни градини и пристройки, се издигаше четириетажният дворец на Горгоните. Нощта беше тъмна и студена, от време на време луната се показваше сред облаците.
„Пак ще вали сняг“ — помисли си той и открехна вратата. Двамата застанаха на прага и се вгледаха в тъмнината. Никъде никаква светлинна. Рос безшумно се приближи до пазача, раздруса го, но това не смути наркотичния му сън, който траеше вече два часа. Лесно му бяха пробутали опиата в парче шоколад, което пазеха за такива цели в пакета за неотложна помощ — някои от блокчетата бяха с наркотици, други — с отрова. Рос отново се взря в мрака, изчакваше търпеливо луната да се скрие зад облак. Почеса разсеяно мястото, където го беше ухапала дървеница. Беше въоръжен с нож и една граната.
— Ако ни спрат, Гуенг, тръгнали сме на разходка — беше го предупредил той. — По-добре да оставим оръжията си тук. „Защо носите ножове и граната?“ — „Ами по стар непалски обичай — в нашия полк е закон да си въоръжен.“
— Ще ми се да грабнем всичките ни оръжия, да се върнем в планините и да си проправим път на юг, сахиб.
— Ако сега не мине номерът, ще прибегнем и до това, макар че е рискована игра. Изключително рискована. Ще ни устроят засада на открито — преследвачите продължават претърсването и няма да се откажат, докато не ни хванат. Не забравяй, че едва успяхме да стигнем дотук. Оцеляхме само благодарение на предрешаването.
След засадата, където бяха убити Виен Розмънт и Тенцинг, той и Гуенг облякоха ямурлуците на двама от нападателите. Той искаше да се отърват от униформите си, но все пак реши, че не е разумно.
— Ако ни хванат — хванат. — Гуенг се беше ухилил.
— Затова сега бъди добър индус. А като ни убият, не идва краят, а началото.
— Е, как да направя тази работа, Гуенг? Как да стана индус?
Усмихна се кисело, припомняйки си обърканото изражение на Гуенг, който сви рамене в недоумение. Спомни си и как след това бяха прибрали и затрупали със сняг телата на Виен Розмънт и Тенцинг според обичая на Високите планини: „Това тяло няма повече стойност за душата и поради неотменимостта на прераждането то се оставя на животните и птиците, които са сродни души, чиято карма е да се стремят, за да достигнат Нирвана — мястото на Небесното спокойствие.“
На другата сутрин забелязаха неуморимите си преследвачи. Когато слязоха от хълмовете в предградията на Табриз, потерята беше само на половин километър зад тях. Спаси ги единствено маскировката им, която им позволи да останат незабелязани сред номадите, високи колкото Рос, със сини очи и добре въоръжени. Имаха късмет и бързо откриха задната врата на мръсния гараж. Рос каза името на Виен Розмънт и човекът от гаража побърза да им отвори. Същата вечер дойде Абдула хан — много враждебен и недоверчив.
— Кой ви изпрати при мен?
— Виен Розмънт. Той ни каза и за това място.
— Кой е този Розмънт? Къде е сега?
Рос му разправи какво беше станало при засадата и долови нещо ново в изражението на хана, макар че той си оставаше все така враждебно настроен.
— Как да разбера, че ми казвате истината? Кой сте вие?
— Преди да умре, Виен ме помоли да ви предам едно съобщение. Той бълнуваше и умря в мъки, но ме накара да го повторя три пъти, за да бъде сигурен, че ще го запомня. То е следното: „Кажи на Абдула хан, че Питър иска главата на Горгон, а синът му е още по-лош от него. Синът играе с кюрди и пие суроватка, същото прави и бащата, който ще се опита да използува Медузата, за да хване Горгона.“
Видя, че очите на възрастния човек светнаха, но не с радостен блясък.
— Значи това означава нещо за вас?
— Да, че познавам Виен. Значи той е мъртъв. Такава е била волята на Аллах, но жалко. Виен беше много добър човек и голям патриот. Вие кои сте? Каква е задачата ви? Какво правите из нашите планини?