Сага за Австралия

— Е, има неща, които са по-силни от нас — отсъди Рос, който също си падаше суеверен. — Ще дам на всички почивен ден. Но ще се наложи да го отработват утре. По едно съвпадение съм забранил на каторжниците да ходят днес на Водопада, за да оглеждат жените и да подслоняват която им хареса. — Той се усмихна тъжно. — Освен това им казах, че ако не се подчинят и все пак опитат да се промъкнат, днес е петък, тринайсети, и сто на сто ще си изберат проклетия. При всички положения обаче някой трябва да помогне на ония непотребни създания да слязат на брега и да изкатерят урвата, а тъй като заповядах и на своите пехотинци да не припарват до Водопада, остават само моряците от „Сириус“. — Той се подсмихва, искрено развеселен. — Все пак ми се ще там да има и хора, които да ми докладват как са се държали моряците — сам знаеш, повечето са събрани от кол и въже. Защо не придружиш, Морган, господин Донован и господин Уентуърт?

Тримата поеха в осем сутринта и въпреки датата бяха в прекрасно настроение. Стивън и Дарси Уентуърт се погаждаха чудесно — подобно на Ричард, и Уентуърт беше разумен човек, та да дамгосва някого само защото е обратен. Освен това двамата с Донован си приличаха — най-вече в страстта си по новите места, по пътешествията и приключенията и в своята начетеност. Морето беше предоставило на Стивън възможността да действа, а колкото до Уентуърт, навремето той се беше поддал на зова на широките друмища и на няколко пъти беше залавян и осъждан за пътни обири. Беше се отървал на косъм само благодарение на своите влиятелни роднини, накрая обаче дори на тях им беше писнало да го спасяват и понеже, докато не кръстосваше друмищата, за да плячкосва, Уентуърт бе учил малко медицина, му бяха казали да отива в Нов Южен Уелс и да не се връща повече. Убедиха го да го стори с триста мъки, като му обещаха, че редовно ще му плащат малка сума, но само ако се установи в Нов Южен Уелс.

Стивън и досега носеше косата си дълга, на пищни къдри, а Уентуърт се беше запалил по прическа, която май се налагаше като нова мода: косата, остригана късо, но не чак толкова, както на Ричард. Тримата вървяха един до друг надолу по пътя и изглеждаха наистина изумително — красиви, снажни, без грамче тлъстинка. Уентуърт, който бе най-висок и единственият рус от тримата, крачеше по средата, между двамата си тъмнокоси спътници.

Заслизаха по стръмната урва, възправила се на стотина метра над водата, и видяха, че „Сюрприз“ е спрял доста наблизо и морето е спокойно. Приливът беше започнал, а преди два дена господин Донован бе обяснил на капитана Анестис как да свали безопасно хората на сушата. Анестис — все пак капитан на търговски платноход — прояви благоразумие и го послуша.