Сага за Австралия

Малко след десет сутринта първата голяма лодка се отправи от кораба към брега, посрещната от радостните възгласи на петдесетина моряци от „Сириус“, които чакаха нетърпеливо. И другите лодки при „Сюрприз“ се пълнеха с жени. За разлика от деня, когато майор Рос беше слязъл от „Сириус“, не валеше и условията не бяха толкова сурови, но когато първата лодка се доближи до брега, гребците спряха, за да видят дали не се задава някоя по-голяма вълна, а жените се разпищяха, заблъскаха се, отказваха да скочат на сушата. Един от моряците на „Сириус“ слезе досами водата и протегна ръце. Щом лодката се доближи отново, двама от гребците грабнаха една от жените и му я хвърлиха, после сториха същото и с останалите. Никоя не падна в морето, на скалата благополучно се приземиха и вързопите с личните вещи. След първата пристигна и втора лодка и всичко започна отначало — не след дълго малкото земя около скалата гъмжеше от жени и моряци от „Сириус“. Никой обаче не си позволяваше да обижда и да своеволничи — всяка жена бе отведена от мъжа, който явно си я беше харесал, горе до билото на шейсет метра от водата.

— Чакай само в селището да се разчуе, че от „Сириус“ са си избрали най-хубавите жени — подметна Стивън. — Пехотинците ще се разбунтуват, нали Рос им забрани и да припарват тук.

— Нарочно ли го направи? — полюбопитства Уентуърт.

— Да, но не по причината, за която си мислиш — уточни Ричард. — Кое е по-лошо? Да остави пехотинците, които не са на пост, да избират първи, или да остави моряците от „Сириус“ да ги изпреварят? И бездруго ще има кавги и съперничество, затова майорът е предпочел гуша за гуша да се хванат моряци и пехотинци, а не пехотинци с пехотинци.

— Е, то и изборът не беше кой знае какъв — подсмихна се Стивън. — Мен ако питате, в сравнение с тия мокри кокошки и горгоната Медуза ще изглежда първа красавица. Преброих само петдесет и три жени, което, драги ми приятели, означава, че ще се наложи да си размърдаме задниците и да слезем долу при скалата. Помагачите от „Сириус“ се ометоха.

Подобно на Стивън Донован и Ричард Морган, но по други причини, и Дарси Уентуърт не се изкушаваше да си вземе жена от каторжничките, слезли на брега, след като тримата се спуснаха долу на скалата и взеха да насърчават ужасените същества да скочат от лодката. Любовницата му — и тя каторжничка, рижа млада красавица на име Катерин Краули, нямаше да слезе при Водопада — щеше да изчака заедно с невръстния им син Уилям Чарлс, докато заливът Сидни се поуспокои, Уентуърт се беше влюбил в нея от пръв поглед и най-предизвикателно я беше преместил от мръсния проход на „Нептун“ в каютата на Макартърови, където малко преди корабът да пристигне в Порт Джаксън, Катерин бе родила момченцето, донесло им и сладка радост, и горчива тъга. Невръстният Уилям Чарлс имаше медните къдри на майка си и както личеше, някой ден щеше да стане снажен като баща си, ала бе силно разноглед и надали някога щеше да вижда добре.