Сага за Австралия

На здрачаване вече бяха приключили, всички слезли от кораба каторжници бяха отведени без произшествия в Сидни, където и други си избраха жена измежду пристигналите, а изпосталелите, ужасно болни мъже бяха настанени в мъничкия лазарет и в набързо пригодена плевня. Оливия Лукас, Елайза Андерсън — вдовицата на Джон Брайънт, и икономката на командващия — госпожа Морган се грижеха всеотдайно за болните, макар че, отчаяни, се съмняваха състоянието им някога да се подобри. Нима това бяха най-здравите измежду всички хиляда мъже? Всички си задаваха този въпрос и не можеха да преглътнат отговора.

На другия ден „Сюрприз“ още беше при Водопада, затова Стивън, Дарси Уентуърт и Ричард се върнаха отново да помагат, въпреки че предната вечер се бяха търкали до кръв, за да смъкнат мръсотията и паразитите, полепнали по тях, докато бяха сваляли мъжете и жените. По едно време вятърът се усили, от „Сюрприз“ дадоха знак, че няма да пращат повече хора, и Стивън и Дарси подкараха внимателно последната група жени, като им показаха как да държат денковете, та да им е по-лесно — взеха да носят каквото могат и увериха подплашените същества, че животът на остров Норфолк ще им хареса, понеже тук било по-хубаво, отколкото в Порт Джаксън.

Ричард остана да се убеди, че на „Сюрприз“ няма да размислят и в последния момент да пратят още една лодка, затова си тръгна няколко минути по-късно от Водопада. На билото се обърна и погледна брега, по-различен от приказно хубавия риф, лагуната, плажовете и островчетата в залива Сидни. Помисли си, че и тук морето е все тъй омайващо красиво между водопадите, врязалите се във водата скали и огромното отвърстие в камънака откъм северната страна, където пяната се разплискваше все по-нависоко и нависоко.

Какви интересни дървета бяха боровете на Норфолк! Докато бяха прокарвали пътя, ги бяха изсекли почти на равнището на земята и коренищата им вече хлътваха, потъваха полека-лека в пръстта. Стига да запълниш кратерите с малко чакъл, след две години никой нямаше и да се досети, че тук всяка педя е била заета от борове. Ричард забеляза, че слънцето се е търкулнало по-ниско към хоризонта, отколкото е очаквал, и забърза по сечището край Филипбърг, където Рос храбро вървеше по стъпките на Кинг и се опитваше да направи тъкачница за ленено платно, после свърна през гората, за да излезе на сравнително плоското било, където заместник-губернаторът беше заточил хората от „Сириус“. Капитан Хънтър беше отказал да се присъедини към тях и бе предпочел да отиде да живее при лейтенант Уилям Брадли, в началото на Филиморовия поток — бурен ручей, който минаваше през земята на Дик Филимор.