Крахът на титаните [bg]

Чу как стрелецът остро поема дъх. Така се сепна, че едва не натисна спусъка. После разбра, че така шумно се вдишва цигареният дим. След миг чу по-мекия и доволен звук на издишването.

Григорий се поколеба. Не знаеше нито накъде гледа снайперистът, нито накъде е насочена пушката му. Искаше отново да чуе изстрел, за да е сигурен, че вниманието на стрелеца е приковано навън.

Ала изчакването означаваше още една смърт, още един Яков или Варя, паднали окървавени на студения паваж. От друга страда ако Григорий се провалеше сега, колко още щеше да погуби стрелецът днес?

Григорий си наложи да е търпелив. Беше като на бойното поле. Там човек не се втурва да спасява ранения си другар и при това да излага живота си на опасност. Рисковете се поемат само при напълно основателни причини.

Чу ново вдишване, последвано от продължително издишване и след малко смачкан фас полетя по стълбата, отскочи от стената и падна в краката му. Последваха звуци като от човек, който се намества в тясно пространство. После Григорий чу мърморене. Стрелецът тихо нареждаше:

— Свине… революционери… чифути смрадливи… въшливи пачаври… тъпанари.

Настройваше се за нова стрелба.

Успееше ли Григорий да го спре сега, щеше да спаси поне един живот.

Качи се още едно стъпало.

— Говеда… славяни… крадци и разбойници — продължаваше да мърмори стрелецът. Гласът беше смътно познат и Григорий се питаше срещал ли е полицая и по-рано.

Направи още една стъпка и видя нозете му, обути в лъснати нови полицейски черни ботуши. Малки нозе: стрелецът беше дребосък. Застанал беше на коляно — най-стабилната позиция за стрелба. Григорий вече виждаше, че се е разположил в една от куличките, за да може да стреля в три посоки.

„Още една стъпка“, рече си Григорий, „и мога да го убия.“

Пристъпи, но от напрежение се препъна. Олюля се, падна и изтърва пистолета. Той издрънча на каменното стъпало.

Стрелецът се уплаши, изруга на висок глас и се извърна.

Григорий с удивление го позна — беше Иля Козлов, партньорът на Пински.

Пресегна се да вземе изпуснатия си пистолет, но не можа. Револверът започна да пада стъпало по стъпало, болезнено бавно, и накрая Григорий вече не можеше да го стигне.

Козлов се поизвърна, но му беше трудно от клекнало положение.

Григорий си възвърна равновесието и се качи още едно стъпало.

Козлов опита да извърти пушката. Тя беше стандартният Мосин-Наган, но с оптически мерник. Беше доста над метър дори без щик и Козлов не можеше да я завърти бързо. Григорий светкавично се приближи и дулото на пушката опря в лявото му рамо. Козлов безсмислено натисна спусъка и куршумът рикошира от извитата вътрешна стена на стълбището.