Крахът на титаните [bg]

— Аз искам тази — отвърна Игор и се огледа. — Всички я искаме, нали така, момчета?

Григорий пристъпи напред и застана с ръце на хълбоците.

— Вие мъже ли сте или псета? — кресна той. — Жената каза не!

Той обгърна раменете на Игор и продължи. — Кажи ми нещо, другарю. Има ли къде наоколо да пийне човек?

Игор се ухили, войниците завикаха, а жената се измъкна.

— Виждам хотелче отсреща — каза Григорий. — Да питаме ли съдържателя дали случайно не му се намира водка?

Мъжете одобриха и всички влязоха в хотела.

Във фоайето уплашеният собственик предлагаше безплатна бира. Григорий прецени, че човекът е разумен. Войниците пиеха бирата по-дълго, отколкото водката, и вероятността да почнат да буйстват беше по-малка.

Прие една чаша и отпи. Въодушевлението му беше изчезнало. Имаше чувството, че е бил пиян и е изтрезнял. Случката с жената го отврати, а малкото момче с автоматичния пистолет беше страховито. Революцията не беше просто да отхвърлиш оковите. Опасно беше да се въоръжава народът. Да се позволява на войниците да отнемат автомобилите на буржоазията се оказа почти смъртоносно. Дори привидно безопасната свобода да целуваш когото ти харесва след няколко часа беше довела войниците от взвода на Григорий до опит за изнасилване.

Това не можеше да продължава.

Трябваше да има ред. Григорий, разбира се, не искаше да се връщат старите привички. Царят им донесе опашки за хляб, жестока полиция и босоноги войници. Но трябваше да има свобода без хаос.

Григорий смутолеви, че му се пикае, и се измъкна от хората си. Тръгна обратно по Невски проспект. Народът беше спечелил днешната битка. Царската полиция и армейските офицери бяха победени. Ала ако това водеше единствено до оргия на насилие, нямаше да мине много и народът щеше шумно да поиска връщането на стария режим.

Кой управляваше? Думата отхвърли указа на царя и отказа да се разпусне, както вчера Керенски каза на Григорий. Парламентът беше повече или по-малко безсилен, но поне символизираше демокрацията. Григорий реши да иде до Таврическия дворец и да види какво става там.

Тръгна на север до реката, после на изток към Таврическите градини. Докато стигне, падна нощ. На класическата фасада на двореца имаше десетки прозорци и всички светеха. Няколко хиляди човека имаха същото хрумване като Григорий, затова широкият преден двор беше пълен с разхождащи се войници и работници.

Мъж с мегафон съобщаваше нещо, повтаряше го отново и отново. Григорий си проправи път по-напред, за да чуе.

— Групата на работниците от Комитета по военната промишленост е била освободена от затвора „Кръстовете“.

Григорий не знаеше кои са тези хора, но името им звучеше добре.

— Заедно с още другари те организираха временен изпълнителен комитет на Съюза на работническите депутати.

Идеята се хареса на Григорий. Съветът се състоеше от избрани представители. През 1905 година в Петербург имаше съвет. По онова време Григорий беше само на шестнадесет, но знаеше, че съветът е избран от фабричните работници и организира стачки. Водачът му беше обаятелният Лев Троцки, който оттогава се намираше в изгнание.