Крахът на титаните [bg]

— Депутатите от Думата са дураци — ядно отвърна Григорий.

Маклаков вирна нос и се отдалечи.

Константин споделяше гнева на Григорий.

— Това е контрареволюция!

— И трябва да бъде спряна.

Забързаха обратно към лявото крило. В голямата зала имаше Председател, който опитваше да контролира дебатите. Григорий скочи на трибуната.

— Имам извънредно съобщение! — провикна се той.

— Всички имат — уморено отговори председателят. — Какво пък, говорете, по дяволите.

— Думата нарежда на войниците да се върнат по казармите и да се подчинят на офицерите!

Депутатите нададоха протестни викове.

— Другари! — провикна се Григорий в опит да ги смълчи. — Ние няма да се върнем назад!

Последва одобрителен рев.

— Народът в града трябва да получи хляб. Нашите жени трябва да се чувстват в безопасност на улицата. Фабриките трябва да заработят отново и мелниците отново да се завъртят. Но не по стария начин.

Вече всички го слушаха, макар да не знаеха накъде бие.

— Ние, войниците, трябва да престанем да бием буржоата, да престанем да тормозим жените по улиците и да престанем да ограбваме заведенията. Да се върнем в казармите, да изтрезнеем и отново да поемем задълженията си, но — тук той прекъсна за по-голям драматизъм — но при наши условия!

Присъстващите зашумяха в съгласие.

— Какви трябва да са тези условия?

— Избираеми комитети, които да издават заповедите вместо офицерите! — провикна се някой.

— Повече никакви „Ваше благородие“ и „Ваше сиятелство“. Ще ги наричаме полковници и генерали — додаде друг.

— Без отдаване на чест! — викна трети.

Григорий не знаеше какво да прави. Всички имаха предложения. Не можеше дори да ги чуе, какво остава да ги запомни.

Председателят му се притече на помощ.

— Нека всички, които имат предложения, да съставят група с другаря Соколов. — Григорий знаеше, че Николай Соколов е ляв депутат. „Добре“, каза си той, „трябва ни човек, който да запише нашите предложения юридически правилно.“ Председателят продължи. — Когато гласувате исканията си, донесете ги за одобрение от съвета.

— Точно така.

Григорий бързо слезе от трибуната. Соколов седеше на масичка по-настрани в залата. Григорий, Константин и още десетина депутати отидоха при него.

— И така — започна Соколов. — Към кого се обръщаме?

Григорий отново се смути. Искаше му се да каже „Към света“. Но един войник се намеси.

— Към Петроградския гарнизон.

— И към всички войници от гвардията, пехотата и артилерията — допълни друг.

— И от флота.