Крахът на титаните [bg]

Григорий чу пушечен изстрел, ала за миг не се замисли, понеже много се стреляше. Но до него Варя се олюля и падна. Григорий и Яков коленичиха от двете й страни. Варя беше в несвяст. Не без усилие обърнаха тежкото й тяло и начаса видяха, че вече никой не може да й помогне — куршум беше пронизал челото й и очите й гледаха невиждащо.

Григорий не си позволи да се натъжи нито сам за себе си, нито за вариния син Константин, неговия най-добър приятел. На бойното поле се беше научил първо да отвърне на удара, а да скърби по-късно. А тук бойно поле ли беше? Кой би пожелал да убие Варя? Раната обаче беше толкова точно прицелена, че Григорий не можеше да повярва, че Варя е жертва на заблуден куршум.

След миг въпросът му получи отговор. Яков се катурна и от гърдите му бликна кръв. Тежкото му тяло тупна на паважа.

Григорий отстъпи от двете тела и си рече „Какво става, по дяволите?“ Приклекна, за да представлява по-малка мишена, и трескаво се заозърта за скривалище.

Чу още един изстрел. Някакъв войник с червено шалче около кепето падна на земята, притиснал с ръце корема си.

Някъде имаше снайперист, който стреляше по революционерите.

Григорий притича три крачки и се сви зад преобърнатия трамвай.

Изпищя жена, после друга. Хората забелязаха окървавените тела и почнаха да бягат.

Григорий надигна глава и огледа околните сгради. Стрелецът трябваше да е някой полицай. Къде ли беше? На Григорий му се струваше, че пукането на пушката се чу от другата страна на улицата, на по-малко от една пресечка разстояние. Зданията грееха под следобедното слънце. Имаше един хотел, един бижутерски магазин със спуснати кепенци, една банка и на ъгъла — църква. Не видя отворени прозорци, следователно стрелецът се намираше на някой от покривите. Нито един обаче не предлагаше укритие с изключение на църквата — каменна барокова постройка с кули, парапети и приличен на луковица купол.

Отекна поредният изстрел и една жена в работни дрехи извика и падна, като се държеше за рамото. Григорий беше сигурен, че изстрелът се чу откъм църквата, но не видя дим. Значи полицията беше снабдила стрелците си с бездимни муниции. Това наистина беше война.

Вече цялата пресечка на Невски проспект опустя.

Григорий се прицели към парапета по страничната стена на Църквата. Там беше огневата позиция, която той лично би избрал — покриваше цялата улица. Наблюдаваше внимателно. С крайчеца на окото си зърна още две пушки, насочени нататък. Те бяха в ръцете на войници, които се бяха прикрили наблизо.

По улицата се зададоха олюляващи се войник и момиче, и двамата пияни. Момичето танцуваше жига и повдигаше полите на дрехата си, та коленете му се виждаха, докато младежът валсираше наоколо, опрял приклада на пушката под брадичката си, като че свири на цигулка. И двамата имаха червени ленти на ръкавите. Няколко човека им подвикнаха предупредително, но гуляйджиите не ги чуха. Докато минаваха край църквата, безметежно слепи за опасността, звъннаха два изстрела и двамата паднаха.