Крахът на титаните [bg]

Млад свещеник, театрално красив с черните си коси и бяло лице, забеляза пушката и понечи да възрази, обаче Григорий не му обърна внимание и бързо го подмина.

В преддверието съгледа малка дървена врата. Отвори я и видя вита стълба нагоре. Зад него някой каза:

— Спри, синко. Къде отиваш?

Григорий се обърна и видя младия свещеник.

— Тази стълба води ли до покрива?

— Аз съм отец Михаил. Не може да внасяш оръжие в Божия дом.

— На покрива има стрелец.

— Той е полицейски служител!

— Ти знаеш за него? — Григорий зяпна свещеника невярващо. — Той убива хора!

Свещеникът не отговори.

Григорий хукна по стълбата.

Някъде отгоре идеше студен вятър. Явно отец Михаил беше на страната на полицията. Имаше ли начин да предупреди снайпериста? Не. Можеше само да изтича на улицата и да му махне, което навярно щеше да доведе до смъртта му.

След като се изкачва дълго в почти пълна тъмнина, Григорий се натъкна на друга врата. Когато очите му се изравниха с долната й част и Григорий представляваше съвсем малка мишена, той леко открехна вратата с лявата ръка, а в дясната държеше пушката. През процепа нахлу ярка слънчева светлина. Григорий отвори широко.

Не видя никого.

Заслони очи от слънцето и се огледа през тесния правоъгълник на вратата. Намираше се в камбанарията. Вратата гледаше на юг. Невски проспект беше от северната страна на църквата. Стрелецът беше от другата страна, освен ако не се беше върнал, за да хване Григорий.

Той предпазливо се качи едно стъпало, после още едно и подаде глава навън.

Нищо не се случи.

Той излезе от вратата.

Под краката му покривът леко се накланяше към улук, който вървеше край декоративния парапет. Имаше разположени дъски, за да могат работниците да се придвижват, без да се хлъзгат по плочите. Зад гърба му се издигаше самата камбанария.

С пушка в ръка той тръгна да обиколи кулата.

На първия завой се озова с лице на запад и видя Невски проспект. В ярката светлина съзря Александровската градина и Адмиралтейството в далечния край. По-насам улицата беше пълна с народ, обаче в близост до църквата нямаше никого. Сигурно снайперистът още работеше.

Григорий се заслуша, но не чу изстрели.

Запромъква се по-нататък и надникна зад следващия ъгъл. Сега виждаше край цялата дължина на северната стена. Беше уверен, че ще види стрелеца да лежи по корем и да се прицелва между пречките на парапета, ала тук нямаше никого. Оттатък парапета Григорий видя широката улица и хората, които се свиваха във входовете и надзъртаха зад ъглите, очаквайки да видят какво ще стане.