Крахът на титаните [bg]

От това му стана неудобно. Докато участва във войната, уби няколко души и вече не се гнусеше, ала му беше трудно да се радва на нечия смърт, ако и Козлов да си заслужаваше да умре.

Остана горе още малко, докато хората продължаваха да го приветстват. Чувстваше се неловко. После влезе в кулата и заслиза по витата стълба.

Пътем си прибра пистолета и пушката. Влезе в църквата и видя, че отец Михаил боязливо го чака. Григорий насочи револвера към него.

— Трябва да те застрелям. Стрелецът, когото пусна на покрива, уби двама мои приятели и поне още трима човека. Ти си сатана и убиец, задето му позволи да го стори.

Свещеникът остана без думи от потрес, че го наричат сатана. Ала Григорий не можа да се насили да убие невъоръжен цивилен, затова само изсумтя отвратено и излезе.

Войниците от неговия взвод го очакваха и нададоха възторжен рев, когато той се появи. Не можа да им попречи да го понесат на раменете си.

Отгоре забеляза, че атмосферата на улицата се е променила. Хората бяха по-пияни и на всяка пресечка имаше по един-двама изпаднали в несвяст по входовете. С удивление видя, че по алеите мъжете и жените вече правят доста повече от това да се целуват. Всички бяха въоръжени — явно тълпата беше нападнала и други арсенали, може би и оръжейни фабрики. На всяко кръстовище имаше катастрофирали коли, като на места бяха дошли линейки и лекарите се грижеха за пострадалите. Децата също бяха навън, като момченцата определено си прекарваха славно — крадяха храна, пушеха цигари и играеха в изоставените автомобили.

Григорий забеляза как един магазин за кожени палта бива разграбен с професионална ефективност и съгледа Трофим, стар авер на Лев, да изнася палта от магазина и да ги товари на ръчна количка. Друг от приятелите на Лев, подкупният полицай Фьодор го наглеждаше. Фьодор сега беше навлечен със селски кожух, за да скрие униформата си. Престъпниците виждаха в революцията нова възможност.

Скоро войниците свалиха Григорий на земята. Вече се здрачаваше и на няколко места по улицата пламнаха огньове. Хората се насъбраха около тях, пиеха и пееха.

Григорий отвратено видя как десетинагодишно момченце отмъква пистолета на един изпаднал в несвяст войник. Оръжието беше дългоцевен Лугер Р08, каквито носеха немските артилеристи. Войникът навярно го беше взел от някой военнопленник. Момчето държеше пистолета с две ръце и ухилено го насочваше към падналия войник. Докато Григорий се приближи да отнеме оръжието, детето натисна спусъка и куршумът удари гърдите на пияния войник. Момчето изпищя, но в ужаса си продължи да натиска спусъка и да стреля. От отката ръцете му се вдигнаха и то продължи да сее куршуми. Уцели една старица и още един войник, преди осемте куршума да свършат. После изпусна пистолета.