Панаир на суетата (роман без герой)

Глава LI

Сред вихъра на светския живот

След като Беки се появи на интимните приеми на лорд Стейн, където се събираше само най-отбрано общество, претенциите на тази достойна жена относно модния спят се удовлетвориха и някои от най-изисканите и най-високи порти в престолния град бързо се отвориха за нея — толкова изискани и толкова високи, че както обичният читател, така и авторът на настоящата повест напразно биха се надявали да влязат през тях. Скъпи братя, нека застанем разтреперани пред тези величествени портали. Представям си ги пазени от камерхери с нажежени сребърни вили, с които промушват всички онези, които нямат достъп до тях. Казват, че усърдният вестникарски дописник, който седи в преддверието и записва имената на високопоставените гости, допускани до приемите, умира наскоро, след като излезе оттам. Той не може за дълго да преживее блясъка на модния свят. Той го изгаря цял, също както присъствието на Юпитер, в пълно снаряжение, изпепели онази клета неразумна Семеле — онази лекомислена нощна пеперуда, която се погуби заради това, че бе дръзнала да излезе от своите естествени сфери. Нека всички, които жадуват да бъдат приемани от висшето общество, научат наизуст нейната история — нейната, а може би и на Беки. Да, всичко това е суета. Дори и то ще има край. И ще дойде един или друг ден (но слава богу, то няма да е в наше време), когато за Хайд Парк няма да се знае повече, отколкото за прочутите градини край Вавилон.

Дами, известно ли ви е, че великият Пит е живял на Бейкър Стрийт? Какво ли не биха дали и вашите баби да бъдат поканени на приемите на лейди Хестър в онази полуразрушена вече къща? Аз съм бил там на вечеря — moi qui vous parle [90]. Стоял съм в салона заедно с призраците на знатните мъртъвци. Докато седяхме и пиехме кларет с хора от настоящето, духовете на починалите навлизаха и заемаха места около масите. Адингтън седеше и се кланяше, като се усмихваше зловещо и не оставаше назад, когато бутилката минаваше безшумно от ръка в ръка. Скот мигаше изпод гъстите си рунтави вежди и отпъждаше призрака на една пчела. Уилбърфорс отправяше очи към тавана, сякаш не разбираше как чашата му се вдигаше пълна до устните и после се сваляше празна — към тавана, който едва до вчера беше над главите ни и към който са гледали всички първи хора от миналото. Сега тази къща се дава под наем като мебелирано жилище. Да, едно време лейди Хестър е живяла на Бейкър Стрийт, а сега спи в пустота.