Панаир на суетата (роман без герой)

Не след дълго Беки посрещаше там не само «най-добрите» чужденци (както се казва с езика на възхитителното ни и благородно общество), но също така и някои от най-добрите англичани. Не искам да кажа най-добродетелните, нито дори най-малко добродетелните, нито най-умните, нито най-глупавите, ни най-богатите, ни тези с най-доброто потекло, но просто «най-добрите» — с една дума, хората, за чието достойнство не може да има никакво съмнение, като например великата лейди Фитц-Уилис, великата лейди Слоубър, великата лейди Гризела Макбет (бивша лейди Г. Глаури, дъщеря на лорд Грей от Глаури) и други подобни. Когато графиня Фитц-Уилис прояви внимание към някого, той или тя е в пълна безопасност. За тях вече не може да се поставя никакъв въпрос. Не че лейди Фитц-Уилис е по-добра от другите — тъкмо обратното, вече е петдесет и седем годишна, повехнала, и нито е богата, нито хубава, нито забавна. Но всички са единодушия, че е от «най-добрите хора». Тези, които отиват в дома й, са също измежду най-добрите. И навярно поради старата си ненавист към лейди Стейн (чиято титла едно време бе правила опити да спечели) тази високопоставена и прочута водачка на модата благоволи да признае мисис Родън Кроли — най-подчертано й направи реверанс на един прием и не само насърчаваше сина си сър Китс (негово сиятелство получи поста си посредством влиянието на лорд Стейн) да посещава дома на мисис Кроли, но също така я покани в собствената си резиденция и през време на вечерята на два пъти й заговори с най-голяма любезност и внимание. Това важно обстоятелство стана известно в цял Лондон още на другия ден. Тези, които негодуваха против мисис Кроли, сега замлъкнаха. Уенъм, духовитият адвокат, дясна ръка на лорд Стейн, я възхваляваше навсякъде; и някои, които се бяха колебали, изведнъж й дадоха признание — малкият Том Тоуди, който бе укорявал лорд Саутдаун, че посещава къщата на такава пропаднала жена, сега почна да търси причини да се запознае с нея. С една дума, тя влезе в кръга на онези, които се считаха за «най-добрите». О, любими мои читатели и братя, не завиждайте преждевременно на Беки — казват, че слава като нейната е непостоянна. Говори се със сигурност, че дори и в най-недостъпните кръгове хората не са по-щастливи от клетите скитници, блуждаещи вън от светещите зони. И Беки, която проникна в самото сърце на модния свят и видя с очите си Джордж IV, след това са я чували да заявява, че и там всичко било суета.

Трябва да бъдем кратки в описанието на този дял от кариерата й. Също както ми е невъзможно да описвам мистериите на франкмасонството, макар и да съм сигурен, че то е само шмекерия, също така непосветеният не може да се заеме да обрисува достоверно висшето общество и най-добре ще е да пази мненията си за себе си, каквито и да са те.