Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Това ли е всичко? — попита Соумс. — Трябва да вървя.
„Ах ти, саможивецо!“ — отвърнаха сякаш очите на Джордж.
— Да, това е всичко. Навести го в мавзолея му… Старчето ще пожелае може би да изпророкува нещо. Усмивката угасна по едрите черти на лицето му и той добави: — А вие, адвокатите, не сте ли успели да измислите някакъв начин да се отървете от този проклет данък върху дохода? Ужасно засяга, дявол го взел, неизменната наследствена рента! Едно време получавах по две хиляди и петстотин на година; сега имам някакви просешки хиляда и петстотин, а животът е поскъпнал двойно.
— Да! — промълви Соумс. — Надбягванията са застрашени.
Насмешлива усмивка пробягна по лицето на Джордж.
— Какво да се прави — каза той. — Възпитали са ме да не работя нищо и ето ме сега: с всеки изминал ден и старея, и обеднявам. Онези момчета, лейбъристите, възнамеряват да пипнат, естествено, всичко. Как ще се прехранваш, когато стане това? Аз ще преподавам по шест часа дневно на политиците да се научат да разбират от шега. Послушай съвета ми, Соумс, влез в парламента — ще си осигуриш четиристотин лири242… и ще ме вземеш за учител.
След като братовчед му си отиде, той зае отново мястото си до еркерния прозорец.
Потънал в размисли, предизвикани от думите на братовчед му, Соумс продължи по Пикадили. Докато той бе работил и пестил, Джордж бе лентяйствал и разпилявал; и все пак, ако се стигнеше до изземване на богатствата, тъкмо той — работливият спестител — щеше да бъде ограбеният! Това беше отрицание на всяка добродетел, провал на всички форсайтовски принципи. Може ли цивилизацията да се гради върху други? Той не вярваше. Картините му поне нямаше да конфискуват, защото не ще разберат ценността им. Но каква стойност ще имат те, когато ония маниаци започнат да изземват капитала? Колкото струва бурен на пазара. „Не се безпокоя за себе си — помисли той. — Мога да живея с петстотин лири годишно, без да ми мигне окото… на моите години.“ Но Фльор! Това така мъдро инвестирано богатство, тези така грижливо подбирани и пазени съкровища бяха за нея. Ако се случи да не може да й ги даде или остави… тогава животът е безсмислен и безцелно е да гледа ония умопобъркани футуристични платна, за да прецени дали ще имат някаква ценност в бъдеще.
Но, като стигна в галерията край Корк Стрийт, все пак си плати шилинга за входа, купи каталог и влезе. Вътре се шляеха десетина души. Соумс пристъпи към нещо, което приличаше на електрически стълб, превит от сблъскване с автобус. То се намираше на три стъпки от стената, а в каталога беше отбелязано името „Юпитер“. Разгледа го с любопитство, защото напоследък бе започнал да се интересува малко и от скулптура. „Ако това е Юпитер — каза си той, — питам се каква ли пък ще е «Юнона».“ И изведнъж я зърна отсреща. Приличаше на помпа с две дръжки, леко посипана със сняг. Продължаваше да я гледа смаян, когато двамата посетители се спряха вляво от него.
— Épatant!243 — заяви единият.
„Жаргон!“ — измърмори на себе си Соумс.
Момчешкият глас на другия отвърна:
— Не улучи, този приятел просто се занася с теб. Сътвори той Юпитер и „Юнона“ и рече244: „Да видим дали ще ги преглътнат нашите глупаци!“ А те излапаха всичко.
— Ах, ти, присмехулнико! Воспович е новатор. Не виждаш ли, че влага сатира в скулптурата? Бъдещето на пластичното изкуство, музиката, живописта и дори архитектурата е в сатирата. Неизбежно е. Хората са уморени… провалиха се от чувствителност.
— И така да е, аз все още съм в състояние да търся малко красота, защото бях на война. Изпуснахте кърпичката си, сър.
Соумс видя, че му подават кърпичка. Взе я с вроденото си недоверие и я поднесе към носа си. Мирисът беше същият — съвсем лек одеколон, — в ъгълчето бяха неговите инициали. Поуспокоен, той вдигна очи към лицето на младежа. Той имаше уши на фавън, засмяна уста с подстригани мустачки в ъглите, малки, подвижни очи. Прилично облечен.
— Благодаря — отвърна Соумс; и, подтикнат от раздразнението си, добави: — С удоволствие чух, че обичате красотата; това е нещо рядко напоследък.
— Побъркан съм по нея — каза младежът; — но вие и аз сме последните от старата гвардия, сър.
Соумс се усмихна.
— Ако наистина се интересувате от живопис — добави той, — ето ви картичката ми. Мога да ви покажа доста хубави картини в кой да е неделен ден, стига да се поразходите до реката и да наминете у мене.
— Ужасно мило от ваша страна, сър. Ще прелетя като пиле. Казвам се Монт… Майкъл Монт.
242
Заплатата на английски депутат.
243
Изумително! (фр.).
244
Иронично перифразиране на библейския израз: „Сътвори той мъжа и жената…“