Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Лирна вече различаваше воларианците, малки фигурки, скупчени при парапета дясно на борд, с изтеглени мечове и абордажни куки в ръце.
— Стреляй! — викна Белорат, морякът с факлата запали конопените топки в лъжицата на мангонела, отстъпи назад, другарите му ритнаха освобождаващия лост и рамото подскочи напред, запращайки пламтящото си съдържание по воларианския кораб. Двете огнени топки описаха мързелива дъга, проточили димни опашки, и паднаха сред вражеските войници на отсрещната палуба. Мелденейците се развикаха победоносно, когато битката взе първите си жертви — шепа мъже с подпалени дрехи, които скочиха в морето.
Щита завъртя кораба паралелно на вражеския съд, на разстояние не повече от петдесет стъпки, разстояние, пронизвано в момента от стотици стрели.
— Клекнете, ваше величество! — Илтис вдигна щита си да прикрие Лирна и двете жени, които побързаха да приклекнат. Орена примижа, стресната от железния дъжд. Някъде отгоре долетя вик, Лирна вдигна глава и видя един моряк да пада от мачтата. Нещастникът тупна тежко на палубата, от гърдите му стърчеше стрела, кървава пяна бе избила на устните му.
Дясната мангонела стреля отново и този път снарядите ѝ попаднаха в такелажа на воларианския кораб, главното платно се подпали и обсипа мъжете долу с горящи парчета плат. Пожарът се разпространи бързо и стрелбата се накъса. Воларианският кораб се устреми към „Морска сабя“ в отчаян опит да я удари и да си осигури подстъп за абордаж, куки литнаха от палубата му и се закачиха за парапета на „Сабя“. Щита завъртя руля, носът се килна наляво, а екипажът се разтича да пререже въжетата на куките, но малка група воларианци все пак успя да се прехвърли на тяхната палуба. Бяха с лека броня и с по два къси меча, кръстосани на гърба, придвижваха се по прехвърлените между двата кораба талпи със свръхестествена бързина и увереност. Неколцина паднаха, пронизани от мелденейските стрелци, накацали по такелажа, но четирима успяха да стигнат до палубата, прескочиха парапета и изтеглиха мечовете си да посекат първите изпречили се пред погледа им моряци. Насочиха се към мангонелите, парираха с лекота сабите на екипажа и само за няколко секунди избиха екипа, който обслужваше машините.
А после изведнъж Щита се озова между тях, сабята му се движеше толкова бързо, че погледът не успяваше да я проследи. Елл-Нестра посече един, после се наведе под удара на втори и сряза сухожилията на глезените му. Останалите двама се нахвърлиха отгоре му координирано, единият замахна към лицето му, докато другият се опита да го промуши в гърдите. Елл-Нестра отстъпи назад, парираше и се извиваше, докато гърбът му не опря в парапета дясно на борд.
Илтис нададе рев и атакува с протегнат меч, Харвин и Бентен хукнаха от двете му страни. Воларианецът успя да отбие замаха на едрия мъж, но се оказа безпомощен срещу удара отвисоко, с който Харвин заби меча си в рамото му. Бентен развъртя своя меч срещу последния воларианец, който продължаваше двубоя си с Щита, и си заслужи плитка рана на ръката, когато противникът му избегна с лекота удара и му нанесе контраудар, което не помогна особено на воларианеца, защото само миг по-късно се строполи мъртъв, пронизан във врата от сабята на Елл-Нестра.
Лирна видя, че воларианският кораб е загубил управление и се носи безжизнен по вълните, палубата гореше, платната се бяха превърнали в пламтящи парцали. Навсякъде наоколо морето беше пълно със сражаващи се кораби, много от които вече горяха необратимо. През дима зърна мелденейски съд, притиснат в преса между два вражески кораба, на палубата му се вихреше ожесточена битка.
Извика на Щита и посочи. Той застана на парапета, от сабята му капеше кръв по дъските на палубата.
— Мангонелите ще ни трябват — каза той.
Лирна кимна и събра лордовете си около машините. Разчистиха труповете и събраха останалите муниции.
— Аз отде да знам как се работи с това чудо? — изсумтя Харвин.
— Лесно е — каза Бентен и се намръщи, когато Мурел стегна превръзката около раната на ръката му. — Този лост издърпва рамото назад, а другият там го освобождава.
Успяха да заредят мангонелата точно когато Щита вкара „Морска сабя“ в обсег. Лирна допря запалена факла до напоената с катран конопена топка, Бентен ритна освобождаващия лост и огнените снаряди прелетяха до центъра на вражеския кораб, но без да причинят никакви видими поражения. Повториха упражнението още два пъти, от все по-скъсяващо се разстояние, и усилията им най-сетне бяха възнаградени от пожар с прилични размери, който се разгоря на вражеската палуба. Уви, с действията си привлякоха и вниманието на вражеските стрелци.