Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Какво ще правим? — попита Лирна.
Той изправи гръб, отпусна юмруци, издиша бавно и се обърна към нея с широка усмивка.
— Ще направим онова, за което дойдохме, ваше величество. Вятърът е попътен, а плячката — богата. — Обърна се към палубата, но преди да тръгне докосна ръката ѝ и ѝ прошепна на ухо: — Освен това държа да чуя какво е истинското ви намерение.
Много скоро воларианският фронт стана видим и за невъоръжено око — дълга редица кораби с тъмни корпуси, които се движеха на юг.
— Опитват се да уловят вятъра — обясни Белорат. — Вероятно се надяват да обърнат в последния момент и да ни то наврат отзад.
— Мери си приказките пред кралицата — изръмжа Илтис, но помощник-капитанът само се изсмя и му хвърли един широк облицован с кожа щит.
— Ти и другите лордчета гледайте да опазите жените от стрелите. А битката по-добре оставете на нас.
— Пират смотан — изръмжа Илтис след него, докато закрепваше каишката на щита около ръката си. Бентен и Харвин правеха същото. Доспехите им бяха почти същите като на мелденейците, широк шлем с кожена каишка под брадичката и плетена ризница, макар че Илтис се бе видял принуден да прекрои и пришие две ризници една към друга, за да покрият изцяло гърдите му. Лирна и дамите ѝ носеха специално изработени ризници с по-малък размер, които се оказаха крайно неудобни, освен това с тях жените се потяха по неподобаващ за статута им начин. Но все пак ризницата бе за предпочитане пред някоя случайна стрела в гърдите, твърдо бе решила Лирна. Имаше и малка кама, прикрепена към ръката под лакътя. Острието бе по-дълго от онова, с което бе свикнала, но няколкото експеримента показаха, че и така уцелва мишената достатъчно точно. Съмняваше се, че камата за хвърляне ще ѝ е от голяма полза в предстоящата морска битка, но усещането за хладния метал до кожата ѝ ѝ внушаваше известна увереност. „Никога не се разделяй с него.“
Мелденейската флота се бе разтеглила и разделила на две приблизително еднакви дивизии, едната следваше „Морска сабя“, другата — кораб с тесен корпус, командван от корабен лорд Елл-Нурин.
— „Червеният сокол“ — беше обяснил Белорат. — Твърди се, че е най-бързият кораб на вода.
Корабът на Елл-Нурин бързо изпревари „Морска сабя“, което потвърди думите на Белорат; носът му пореше вълните като меч, а платната му се издуваха до пръсване от напора на вятъра, който улавяха.
— Май онзи глупак ги иска всичките за себе си! — извика Щита от мястото си край руля и моряците се засмяха. — Я обтегнете онези въжета! Смятам аз да пролея първата кръв, мамка му!
По негово настояване Лирна стоеше близо до входа на трюма, готова да слезе долу, ако на палубата стане твърде опасно.
— Това защо го правят? — попита Мурел и кимна към един моряк, който разхвърляше пясък от кофа по палубата, докато воларианските кораби бързо скъсяваха разстоянието.
— Заради кръвта — отговори Бентен. — Когато битката започне, палубата бързо става хлъзгава. Правехме същото на лодката на татко, когато кормехме рибата.
— О — изписка с тънък гласец момичето.
— Милейди — каза Лирна. — Можете да слезете в трюма.
— Благодаря ви, ваше величество, но предпочитам да остана тук.
„Няма да заплаче — каза си Лирна, като гледаше как Мурел изправя решително гръб и си поема дълбоко въздух. — Вече не е крехко момиченце.“
— Подготви мангонелите! — извика Щита и моряците се разтичаха да свалят покривалата на две големи машинарии в средата на палубата; други носеха кошници със снаряди и ведра с катран.
Мангонелите представляваха метателно рамо, прикрепено към яка перпендикулярна талпа с помощна на дебели въжета. Въжетата се изпънаха, когато един от моряците завъртя макара, и метателното рамо се изравни с палубата. Мунициите представляваха конопени топки с големината на пъпеш, конопът плътно навит около желязна сърцевина. Сложиха две от топките в „лъжицата“ в края на метателното рамо и ги напоиха обилно с катран. Моряк с факла стоеше отстрани. Едната мангонела беше разположена за стрелба ляво на борд, другата — за стрелба дясно на борд.
— Мислех, че ще е абордаж — каза Харвин. — Ще ги ударим, ще се прехвърлим на техния кораб и ще избием екипажа.
— Повечето морски битки ги печели огънят — каза Лирна. „Макар да предполагам, че днес ще станем свидетели на всякакви видове смърт.“
Щита насочи „Морска сабя“ към центъра на воларианския фронт, а „Червеният сокол“ се насочи към края на колоната им. Стрелците започнаха да стрелят още преди да са влезли в обхват и малки фонтани се вдигнаха във водата между сближаващите се кораби. Скоро към жуженето на тетиви се прибави и характерният звук на стрели, които се забиват в дърво.