Вихърът на Жътваря

— Вие двамата правите повечето сапьорска работа в това нещастно отделение — каза им с гримаса, все едно беше глътнал нещо неприятно — и си беше така, с узаконяването на разрушителния анархизъм на двамата. — В тоя сандък има гранати и още по-гадни неща, от морантите, след като се съюзихме с тях. Изглежда логично — макар да е безумно — да ги зачисля на вас. Значи явно ще трябва да поекспериментирате със съдържанието на тоя сандък. Просто гледайте да го направите на половин левга или повече от лагера. — Поколеба се, почеса се по брадатата челюст и добави: — Големите са прекалено големи за хвърляне надалече, прекалено далече да оцелееш като гръмнат, искам да кажа. Тъй че трябва да си поблъскате главите двамата, за да измислите как да се пробват. Като последна заповед, войници, не се убивайте. Това отделение бездруго е в непълен състав, а ще трябва да избирам други двама да мъкнат тези проклети неща. А единствените, които бих могъл да използвам, са Калам и Тротс.

Тротс, да.

Фидлър и Хедж отпраха капака и зяпнаха слисано добре опакованите гранати, подредени в гнезда с дървени рамки и слама. Малки и кръгли, други с дълъг връх, трети като шипове и изключително гладки, без никаква изпъкналост по тях — а на дъното много по-големи, достатъчно големи, за да ги поставиш в гнездото на катапулт, ако искаш (самоубийствено, както се оказа, защото избухваха още щом рамото на катапулта удари скобата. Страхотни за унищожаване на катапулти и нещастните им екипи обаче).

Експериментиране, и още как. Хедж и Фидлър се отправиха със сандъка между двамата на дълга разходка до едно място встрани от пътя, където хвърлиха от малките и решиха да ги нарекат „острилки“, тъй като засипваха хвърлящия с железни стружки и ушите кървяха от взрива; откриха и възпламенителните свойства на „запалките“, с цената на отчаяните вопли на някакъв селяк, станал свидетел на огнения ад, унищожил един фургон със сено (докато не му дадоха четири златни имперски скиптъра, новата монетна емисия на Келанвед, достатъчно пари да си купи нова ферма). Трошачите, набити в издължени клинообразни дупки в отъпканата пръст, правеха на пух и прах каменни основи, зидани с хоросан или без. И най-сетне „проклетиите“, най-грозните и най-гадни муниции, създавани някога. Бяха предназначени да се хвърлят отвисоко от морантите на техните кворли, а Хедж и Фидлър бяха използвали повечето си запас, за да измислят алтернативно и нефатално приложение. Накрая им бяха потрябвали още двайсет — цели два сандъка, — за да стигнат до окончателния извод, че един глупак трябва да е целунат от богинята Опонн, за да опита нещо друго освен вторично приложение — добавки към трошачи и запалки, или при сгоден случай — добре хвърлена острилка.