Вихърът на Жътваря

Геслер се беше приближил до него, лежал беше търпеливо като кърлеж на стрък трева, или поне в началото. Но сега, след стотина удара на сърцето, Ботъл го усещаше, че става все по-неспокоен. Той си беше добре, с тая негова златна кожа, дето не изгоря в Ю’Гатан — разбира се, Трут беше показал, че странната кожа изобщо не е неуязвима, особено ако става дума за морантски муниции. И все пак Геслер беше човек, минал през огън във всякакъв смисъл на думата, за който Ботъл можеше да се сети, тъй че цялото това дебнене, хитрини и жестоко клане не беше проблем за него.

„Но аз съм този, на когото разчитат всички, и не бих могъл да използвам тоя глупав меч на колана ми, за да се измъкна от ято добродетелни пуритани със сочещите им пръсти и дългите нокти и… богове на бездната, откъде дойде този образ? Проклета Мокра, някой внушава мисли.“ Ботъл обърна глава към Геслер и прошепна:

— Сержант?

— Какво?

— Да са ти дошли някакви странни образи в главата случайно?

Подозрителен поглед, след това Геслер поклати глава.

— Мислех за един стар маг, когото познавах. Кълп. Не че ми напомняш за него. Ти си по-скоро като Бързия Бен и това доста ни притеснява. Последния път, когато видях Кълп обаче, нещастния кучи син изхвърча над кърмовото перило на един кораб — при пожар. Все се чудех какво ли е станало с него. Обичам да си мисля, че се е оправил чудесно, паднал е от оная пещ лабиринт и се е намерил в задната градинка на някоя млада вдовица, нагазил до кръста в хладната вода на фонтанчето й. Докато тя се моли на колене за спасение или нещо такова. — Изведнъж се смути и извърна очи. — М-да, рисувам си хубави картинки какво би могло да стане, след като винаги се оказва скапано лошо.

Ботъл изсумтя тихо и кимна.

— Това ми харесва, сержант. Някак си… отпуска ме.

— В смисъл?

— Просто показва, че не си толкова далече от нас останалите, колкото изглежда понякога.

Геслер отвърна с гримаса:

— Значи бъркаш, войник. Аз съм сержант, което ме поставя толкова далече от теб и другите идиоти, колкото пещерна мечка от проклета трикрака белка. Ясно?

— Да, сержант.

— Е, защо още се крием тука? От оня комин пуши, което значи, че вътре има хора. Тъй че дай ни проклетия си знак да тръгваме, Ботъл, и задачата ти е приключила засега.

— Добре. Смятам, че вътре има двама. Кротки, съзерцателни мисли, никакъв разговор още.

— Съзерцателни? Каквото си мисли една крава с пълен търбух, докато телето с мократа муцуна й суче от вимето? Или като някоя гигантска двуглава змия, дето се кани да изпълзи през комина и да глътне стария Кръд и стопанката му?

— Някъде по средата според мен.

Геслер го изгледа с яд, после изсумтя, обърна се и даде сигнал с ръка. След миг Уру Хела пропълзя покрай Коураб Билан Тену’алас — който беше точно зад сержанта — и спря вляво от Геслер.