Слуга на Империята

Инкомо се задържа на прага. Докато се мъчеше да потисне гаденето, видя как господарят му опипва останките с дългите си любопитни пръсти. Ръката на Тасайо пробяга по врата на едно от телата, само на косъм от там, където беше отсечена главата.

— Този е бил удушен — измърмори Тасайо. — Това е работа на убиец тонг. — Огледа и останалите трупове и под халата на последния намери малко парче плат, извезано с червено цвете. — Хамой! — Надигна се разгневен и се обърна рязко към Инкомо. — След подаръците ми в метал този тонг трябваше да е мой!

Първият съветник на Минванаби изтълкува гневния му поглед като предупреждение и се наведе в почтителен поклон.

— Даровете ти бяха щедри, милорд.

— Това не трябваше да се случи! — заяви с ледена ярост Тасайо. — Изпрати веднага куриер. Искам Господарят на тонга да се яви пред подиума ми и да обясни.

Инкомо се наведе още по-ниско.

— Както заповядаш, милорд.

Не можа да задвижи достатъчно бързо старите си колене, за да избегне бутването с лакът, когато господарят му се промуши през входа и излезе навън.

— Хвърлете тази леш в ямата с вар и извести жена ми — изръмжа Тасайо на най-близкия слуга. — Искам баня, за да махна вонята на гнило от плътта си.

Инкомо прецени, че идеята е доста разумна. Спомни си със съжаление малкото робинче и сладката разтривка с гъбата, но смутовете на деня не бяха свършили.

Докато лежеше във ваната, Тасайо повика безкрайна върволица слуги за разпит. Мнозина признаха, че са видели убиеца на влизане. Един Патрулен водач дори призна, че го е пуснал да влезе на пропускателния пункт в хълмовете на границата на имението.

Обяснението му, че е разрешил на убиеца да премине, беше по същество логично.

— Всички войници знаят, че милорд откупи верността на тонга. Човекът дойде открито на пункта, заяви, че е по работа на милорд, и показа документ.

Тасайо изслуша това с присвити очи и стиснати устни. Махна на Инкомо за „не“ и макар и натъжен, Първият съветник нареди на домашния писар да вкара името на воина в списъка за незабавна екзекуция. Войникът щеше да е мъртъв преди Тасайо да излязъл от ваната.

Лейди Инкарна търкаше механично с гъба гърба на мъжа си. Лицето й беше пребледняло и около очите й имаше тъмни кръгове. Като кукла на конци, тя сапунисваше отново и отново мускулестите рамене на лорда на Минванаби, докато на Тасайо не му омръзнаха грижите й и изведнъж се изправи. Инкарна изпусна гъбата и отскочи с уплашен вик.

— Млък! — Тасайо тръсна мократа си глава и слугите с кърпи се втурнаха да го обслужат.

Пратеникът от гилдията едва ли можеше да избере по-лош момент за пристигането си, нито пък слугата, който драсна на входния параван, за да съобщи за появата му.