Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Добре ли сте, милорд? — Гласът му прокънтя злокобно.
Тасайо го пренебрегна дълго и преднамерено. След това кимна в знак, че е добре. Но не попита за здравето на Господаря на тонга — добре пресметнато оскърбление.
Мълчанието на внушителния гост се проточи напрегнато. Сякаш металното богатство, което бе получил от особата на възглавниците, изведнъж доби вкус на пресечено мляко на езика му, главатарят на тонга каза кисело:
— Какво желае милорд?
— Името на онзи, който е наел твой тонг, за да убие петима слуги в къщата ми.
Господарят на Хамой неразумно вдигна ръка и воините зад подиума на Минванаби мигновено се напрегнаха. Впил равнодушен поглед в домакина си, Господарят на тонга бавно се почеса по брадичката. Тонът, с който отвърна, хапеше:
— Лорд Тасайо, поръчката беше от теб.
Тасайо скочи от възглавниците с бързина, която накара двамата убийци в черно да посегнат към дръжките на мечовете си. Господарят им обаче им даде знак да спрат.
— От мен? — попита възмутено Тасайо. — Аз да съм поръчал това? Как смееш да изричаш такава лъжа!?
Господарят на тонга впи поглед в Тасайо и присви очи на мигащата светлина на факлите.
— Сурови думи, милорд. — Поколеба се за миг, сякаш премисляше дали да се обиди. — Ще ти покажа документа, с твоя подпис и твоя личен печат.
Изумен и за първи път в живота си неспособен да реагира, Тасайо седна отново.
— Моят личен печат? — повтори ледено. — Дай да видя.
Грамадният мъж бръкна в туниката си и извади свитък.
Тасайо едва се сдържа да не го дръпне от боядисаните в червено ръце. Сряза лентичките с камата си, разгъна навития документ и го огледа намръщено. Завъртя го и изръмжа на слугата да донесе по-близо една от факлите. Драсна с нокът по мастиления печат.
— Дъх на Туракаму! — промърмори лордът на Минванаби. Вдигна глава и очите му блеснаха убийствено. — Кой слуга донесе съобщението?
Главатарят на тонга подръпна една от обеците си.
— Не слуга, милорд — отвърна спокойно. — Нареждането бе оставено на обичайното място за такива съобщения.
— Това е фалшификат! — изсъска Тасайо. Потомственият му гневен нрав се отприщи на воля. — Не съм писал и дума от това! Нито някой от писарите ми.
Лицето на главатаря на тонга остана невъзмутимо.
— Не си ли?
— Току-що го казах! — Лордът на Минванаби изведнъж рязко се завъртя, стиснал дръжката на меча си. Само жестът на обаджана спря двамата убийци да не скочат напред.
Тасайо закрачи вбесен по подиума, после се нахвърли като гладен хищник върху огромния обаджан.
— Платих ти цяло състояние в метал, за да ми служиш, а не да сееш хаос в дома ми или да изпълняваш заповедите на всеки съперник, изхитрил се да фалшифицира документи! Някой глупак е дръзнал да копира фамилния печат на Минванаби. Ще ми го намериш. Искам главата му.
— Да, лорд Тасайо. — Господарят на тонга докосна челото си с лявата си ръка в знак на съгласие. — Ще проследя писмото и виновникът ще ти бъде пратен на парчета.
— Гледай да го направиш бързо. — Тасайо извади меча си и посече във въздуха. — Да, бързо! Сега се махай от очите ми, преди да съм те дал на мъчителите си.
А Господарят на тонга отвърна:
— А ти гледай да не ме разгневиш, лорд Тасайо. — Махна на двамата си убийци да се отдръпнат и пристъпи към владетеля на Минванаби. — Хамой не са васали, факт, който би било добре да запомниш. Аз съм обаджан на Хамой. Ще направя това, защото моята фамилия е опозорена, както и твоята, а не защото го заповядваш. Съдбата ни е дала общ враг, милорд, но никога повече не ме заплашвай. — Погледна надолу и Тасайо проследи погледа му. Между показалеца и палеца си обаджанът държеше малка кама, скрита от погледите на другите.
Лордът на Минванаби не трепна. Погледът му просто се върна към очите на обаджана. Знаеше, че той просто може да го перне с ръка и оръжието щеше да го убие, преди да е успял да вдигне меча си. Зъл хумор проблесна в очите на Тасайо, когато Господарят на тонга Хамой промълви:
— Обичам кръв. Като майчиното мляко е за мен. Помни това и може да останем съюзници.
Тасайо обърна гръб, пренебрегнал риска, и рече:
— Иди си в мир, обаджане на Хамой. — Пръстите му бяха побелели на дръжката на меча.