Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Тогава ще кажа открито на Хокану дали съм, или не съм с дете — прекъсна Мара въображаемия глас.
— Господарке — каза тих като кадифе глас.
Сърцето на Мара подскочи. Пот изби по тялото й от страх. Тя бавно се обърна и огледа слугата с избелелия от слънцето халат. Беше Аракаси… И държеше кама. Преди викът да излезе от устните й, той се просна по очи върху чакъла на пътеката и протегна оръжието с дръжката напред.
— Господарке. Моля за разрешение да отнема живота си с камата си.
Мара неволно отстъпи, изтръпнала и стъписана.
— Някои казват, че си ме предал — изломоти, без да мисли. Думите излязоха обвинително грубо.
Аракаси потръпна.
— Не, господарке, никога. — Помълча, след което добави измъчено: — Провалих те.
Изведнъж отчаяно закопняла за сянка или за каквото и да е убежище от жестокото слънце, Мара преглътна и успя да каже:
— Аз ти вярвах.
Нито мускул не трепна по лицето на Аракаси. Всичките му маски сякаш се бяха смъкнали. Приличаше на най-обикновен слуга, похабен от работа, искрен и уязвим. Мара никога досега не бе забелязвала колко са тънки китките му. Каза с глас, унил и пребит като външността му:
— Петимата шпиони в домакинството на Минванаби са мъртви. По моя заповед бяха убити, а тонгът, когото наех, ми донесе главите им като уверение. Единайсет агенти, които предаваха съобщенията им от провинция Сцетак, също са мъртви. Тях ги убих със собствената си ръка, господарке. Нямаш никакви шпиони в дома на своя враг, но и Тасайо няма отворен път за достъп. Няма живи, които може да бъдат принудени да те предадат. Отново моля за разрешението ти да изкупя грешката си лично. Позволи ми да сложа край на живота си с острие.
Не очакваше да изпълни молбата му. Не беше нищо повече от сив воин някога и не беше роден в служба на дома й.
Мара отново отстъпи назад и седна на една каменна пейка. Внезапното й движение привлече вниманието на стражите й и неколцина затичаха към нея. Офицерът им видя проснатия в краката й слуга и веднага позна Началника на шпионите. Даде знак и малкият му патрул ги обкръжи на бегом. След миг няколко ръце сграбчиха протегнатите китки на Аракаси, бързо го вдигнаха да стане и го вързаха.
— Господарке, какво да правим с този човече? — попита отривисто Патрулният водач.
Мара гледаше мълчаливо. Забеляза, че воините се държат с пленника предпазливо, все едно че е отровен. Погледът й се спря на застиналото лице на Аракаси и празните му помръкнали очи. Никакви тайни не се таяха там. Началникът на шпионите приличаше на празна черупка, всичкият дух беше изсмукан от него. Очакваше край, бесило — и бе покрусен. Огънят и гордостта, които, наред с острия му като бръснач ум, го отличаваха от всички, вече ги нямаше.
— Пуснете го — каза тя.
Войниците се подчиниха. Аракаси отпусна ръце и по навик ги скри в ръкавите си. Стоеше с наведена глава и с болезнена за гледане, привидно безкрайна търпеливост.
Ако играеше, значи необикновеният му талант я беше надвил.
Мара вдиша хрипливо. Въздухът й се стори лепкав и натежал.
— Аракаси — каза тя. Почти очакваше да чуе заядлив глас да й възрази рязко. После си спомни. Накоя беше мъртва. Продължи с текущия проблем. — Ти служеше, както смяташе за редно. Ти и мрежата ти осигуряваха сведения;. Никога не си гарантирал факти. Не си взимал решения. Аз, твоята господарка, решавам. Ако е имало провал или лоша преценка, вината е само моя. Ето защо няма да ти бъде разрешено да отнемеш живота си с камата. Вместо това моля за прошка заради моя срам, за това, че исках повече, отколкото изобщо е редно да се очаква да даде един верен човек. Ще ми служиш ли все пак? Ще продължиш ли да поддържаш мрежата си и да доведем до разгром лорда на Минванаби?
Аракаси я погледна. Очите му бяха пронизващи, погледът — притеснително, болезнено прям. Той сякаш виждаше през плътта и четеше невидимия й дух.
— Ти не си като другите владетели в тази империя — каза той, кадифената мекота се бе върнала в гласа му. — Ако мога да дръзна да изкажа мнение, бих казал, че си доста опасно различна.
Мара първа наведе очи.
— Може би си прав. — Нагласи нефритените гривни на ръцете си. — Ще продължиш ли да ми служиш?
— Винаги — отвърна Аракаси с дълбока въздишка. — Имам новини, ако благоволиш да ги чуеш.