Слуга на Империята

Куриерът дойде и се поклони на прага. Лордът хвърли съвсем бегъл поглед към знаците на гилдията му, само колкото да забележи, че е от клона на Сулан-Ку. Заговори с измамно спокоен глас:

— Какво послание ми носиш?

Мъжът се изправи.

— Предложение от Мара от Акома — почна той и млъкна, понеже Тасайо се завъртя със секваща дъха бързина.

Пратеникът преглътна неловко поради притиснатия в гърлото му връх на меч. Погледна в очите на мъжа, който държеше оръжието, и пълното безразличие, което видя там, го ужаси до дъното на душата му.

— Милорд — изломоти той, — аз съм само куриер на гилдия, нает да носи писма.

Нито мускул не трепна на лицето на Тасайо.

— А носиш ли ми писмо? — Гласът му беше съвсем спокоен. И леден.

Инкомо предпазливо се покашля.

— Милорд, бегачът на гилдията е невинен и животът му е защитен с клетва.

— Тъй ли? — отвърна Тасайо. — Остави го да говори сам за себе си.

Пратеникът си пое дъх с усилие.

— Мара от Акома моли за среща — почна той и спря, понеже острието натисна.

— Няма да споменаваш това име под този покрив. — Тасайо натисна още малко и острието пусна алена капка кръв. — За какво иска среща тази трижди проклета кучка? Не искам преговори. Искам само смъртта й.

Пратеникът примига. Сигурен; че докладва на безумец, и убеден, че животът му ще свърши тук с прерязано гърло, събра достойнството си и храбро довърши думите, за чието донасяне беше нает от гилдията си.

— Господарката моли Господаря на Минванаби да посети имението й с цел обсъждане.

Тасайо се усмихна бавно. Впечатлен от куража на дребния мъж, отдръпна меча, почисти върха с един парцал и окачи оръжието на куката му. Помисли за миг и хвърли парцала на пратеника, разрешавайки му с жест да почисти кръвта от гърлото си.

Човекът на гилдията предпазливо попи раната, а Тасайо продължи огледа на оръжията все едно го нямаше. После каза на съветника си, сякаш бяха единствените тук:

— А, Инкомо, май съм я уплашил лошо. Засадата ми и убиецът ми може да не са изпълнили целите си, но малката кучка на Сезу трепери от страх. Късметът помагаше на каузата й, но късметът е непостоянно нещо. Тя знае, че не може да издържи още една година. — Лордът на Минванаби огледа една стойка и мина на следващата. Опипа с пръсти плочест нагръдник, сякаш го проверяваше за слабост. — Може би пък предлага компромис, да речем, жертва на името Акома и родословната линия в замяна на оцеляването на сина й?

Инкомо се поклони с дължимата почит.

— Милорд, това е опасно предположение. Също като теб, тя знае, че времето за компромиси е минало. Тя започна кръвната вражда с твоя чичо Джингу. А Десио даде оброк на Туракаму. Заради честта на предците си и поради гнева на Червения бог тя трябва да знае, че няма позиция, от която да се пазари.

— Отчаяна е — настоя Тасайо. — Нека да дойде тук при мен, щом иска да говорим.