Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Господарят на Хамой се обърна пъргаво за човек с неговата големина и камата изчезна в гънките на туниката му, преди някой друг да е успял да я види. Напусна бързо, с почетната охрана от двете му страни, и заслиза от терасата, оставил зад гърба си вбесения от безсилие Тасайо да сече призраци във въздуха.
25.
Конфликт
Проехтяха тръби.
Дванайсет облечени в ливреи мъже понесоха платформата. Мара стискаше здраво дървеното перило и се стараеше да излъчва увереност въпреки вътрешното си убеждение, че изглежда глупаво в наскоро изработената броня на Боен вожд на Хадама. Не беше свикнала с коравината на втвърдените с лак кожени плочи и наколенници и непрекъснато си напомняше да стои изправена. Кейоке и Сарик бяха настояли, че макар и да може да продължи да носи официални халати по време на срещи, за първата й публична поява като Боен вожд на клан трябва да се облече подобаващо.
Как можеше човек да размахва меч под тежестта на това неудобно снаряжение, Мара направо не можеше да си го представи. Но това не й пречеше да води армията на клана Хадама, сила от близо десет хиляди души, към портите на Свещения град.
Седнал в краката й, Кевин се стараеше да изглежда като покорен личен роб. Но след като край пътя се трупаха ликуващи и махащи за поздрав хора от простолюдието, трудно можеше да сдържи възбудата си. Засмя се и каза:
— Изглеждат възхитени от теб.
— Определено се надявам да е така — отвърна Мара. — Жени воини са рядкост в имперската история, но малкото запомнени са легендарни, почти колкото Слугите на Империята. — Постара се да се отърси от мисълта за новопридобитата си известност и добави: — Тълпите обичат зрелищата. Щяха да аплодират всеки на тази платформа.
— Може би — отстъпи Кевин. — Но според мен усещат, че империята е в опасност, и виждат в теб човек, на когото могат да гледат с надежда.
Мара огледа човешкото множество, струпано покрай пътя към портата на Свещения град. Имаше хора от всички касти и занаяти, от загорели от слънцето земеделски работници до колари, търговци и майстори на гилдии. И всички изглеждаха искрени във възхвалите си на Господарката на Акома. Викаха името й, махаха възторжено и хвърляха фигурки от сгъната хартия за късмет.
Мара обаче все още бе скептична пред това всенародно възхищение. А Кевин продължи:
— Знаят кой е твоят враг и със сигурност си дават сметка за черния нрав на Тасайо също като теб. Вашите благородници не могат да говорят лошо един за друг от възпитание, но те уверявам, че хората от простолюдието не споделят тази задръжка. Стига да имат избор, подкрепят онзи, чиято политика вероятно ще е по-милостива. Независимо дали ще е твоята, или на лорд Минванаби.
Мара полагаше усилие да излъчва спокойствие, каквото не изпитваше. Логиката на Кевин изглеждаше убедителна. Възможно бе дори да е вярна. Но подкрепата на простолюдието нямаше да има никаква тежест за изхода от предстоящата борба. Мара си даваше сметка, че след няколко дни или ще триумфира, или ще е мъртва, и се стараеше да не мисли за последствията. Нямаше избор. Нападението срещу нея и сина й изискваше решителни действия. Трябваше да се задейства или да поддържа отбранителна стратегия до деня, в който воините й, охраната й или шпионската й мрежа отново я провалят и ножът на Тасайо намери сърцето й.
В деня, в който беше паднал жертва в капан на Минванаби, баща й бе избрал да се бие до смърт, вместо да посрами потеклото си, като избере бягството и живот на страхливец. Мара не можеше да си позволи друго. Беше се опитала да ускори събитията с настояването си за среща с Тасайо. Ако й откажеше, трябваше да се изправи срещу него. И все пак, докато нямаше никакъв план как да опази дома си и честта си, позата й не беше нищо повече от празно перчене. Носеха я триумфално на платформата начело на военната сила на клана Хадама, но в ума й се таеше блато от страхове.
— Виж! — възкликна Кевин.
Измъкната от мрачния си размисъл, Мара погледна натам, накъдето й сочеше, и гърлото й се стегна. На запад от Свещения град беше вдигнала стан армия. Хълмовете се бяха превърнали в пъстър килим от цветни шатри и знамена. Кевин ги преброи набързо и след грубо пресмятане каза:
— Според мен са около петнайсет хиляди.
Нервите на Мара се отпуснаха, след като позна знамената.
— Това е част от клана Ксакала. Лорд Хопара е довел цялата сила на Ксакатекас. Следват го и други. — Но не само съюзниците й бяха дошли с военна сила. Мара кимна към реката. — Виж там.