Републиката на крадците [bg]

— От грижи — усмихна се самодоволно Малория. — Сигурна съм, че точно от това се нуждае, за да се възстанови от каквато и да е… физическа немощ.

— Малория! Малория ли е? — Локи трябваше да отдаде на Монкрейн заслуженото за представянето му като Булидаци, въпреки че омразата на импресариото украсяваше играта му с малко повече раздразнителност от необходимото. — Добре, добре. Съжалявам, че не мога да те приема в момента. Изчакай бутилка или две, добра жено!

Сабета се пъхна обратно в парната стая заедно с бутилката. Последваха приглушени хихикания и смях.

— Махни проклетите чаши! — провикна се Монкрейн. — Дай направо бутилката. Така. Аз ще допра устните си до нея, а колкото до твоите…

Локи стоеше мирно до вратата и се опитваше да изглежда дълбоко скандализиран. Галдо се засрами и се върна на мястото си до далечната стена.

Одобрителните стенания на Джасмер продължиха да се носят дълго от парната стая. Мрачното забавление на Малория отстъпи на очевидно раздразнение.

— Ами… — каза Локи тихо — в мен е пръстенът с печат на милорд…

Малория повдигна едната си вежда.

— Тоест той ми го предостави, докато е… зает. Ако решиш, че…

— Защо не? — отвърна тя. — Ако лорд Булидаци няма време за мен, не е моя работа да си позволявам да ангажирам вниманието му.

Постави дървеното сандъче до бутилки с вино и коняк, след което го отвори с висящия на врата ѝ ключ. Подаде парче пергамент на Локи, който го проучи, докато загряваше восък над една от неалхимичните свещи в стаята.

Локи намастили перо и написа „ПОЛУЧЕНО“ в края на бележката. След това изля восък върху документа и го притисна с пръстена печат на Булидаци.

— Трябва да взема сандъчето обратно преди утрешното представление — каза тя, докато чакаха печатът да изсъхне.

— Заповядайте в хана на Глориано по всяко време след залез-слънце — каза Локи. — И… Милорд би желал… тоест, ако не беше… разсеян… — Локи извади две сребърни монети от кесия на колана си и ѝ ги подаде. — Нещо, изразяващо благодарност за усилията ти.

„И за мълчанието ти“ — добави мислено Локи. Можеше спокойно да заложи, че тук, както и в Камор, заможните хора разчитат на кесиите си, за да замажат лошото си поведение. Малория му благодари, като докосна за поздрав челото си с монетите.

— Оценявам го — каза тя. — Ще изпратя човек за сандъчето утре преди обед.

Локи залости вратата след нея, след което изтича до парната стая и отвори рязко вратата. Монкрейн излезе наперено, обръщащ бутилка, следван от Сабета по халат и от Донкер с напрегнато изражение на лицето. Всички се събраха около сандъчето с монети и се вгледаха в съдържанието му. Навсякъде сребърни монети светеха на фона на медта.

— Това са… повече пари, отколкото някога съм виждал — промълви Донкер. — Сигурно много тежи.

— Мамка му! — каза Сабета. — Донкер е прав. Сега, когато са при нас, къде ще скрием парите? Няма как членовете на трупата да ходят напред-назад с подрънкващи джобове. Ще противоречи на историята, че всичките ни пари са изчезнали с Булидаци.