![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Извинявам се, милейди — каза Локи, — исках само да предложа каквото съдействие е възможно.
— Най-доброто съдействие би било да следвате изричните ми инструкции — каза Езринтайм. — Джасмер Монкрейн е убил еспарански благородник и преследването му е проблем на Еспара. Богове и светци, за това ще се говори през следващите десет години, и то ако ситуацията не ескалира още повече!
Обиколи стаята няколко пъти, като не сваляше поглед от тях.
— Очаквам да напуснете града — каза тя най-накрая. — Да, мисля, че така би било най-добре. Ще ви осигуря безопасен излаз и ще ви включа в керван. Добре дошли сте да се върнете в Еспара с истинските си самоличности след няколко години, но никога повече като актьори. Или като каквито и да е лица с такъв нисък ранг!
— Благодаря ви, милейди! — каза Локи.
— Ами трупата на Монкрейн и Булидаци? — попита Сабета.
— Какво очакваш, Верена? Булидаци е мъртъв, а Монкрейн е все едно мъртъв. Няма да има повече представления, разбира се. Всичко, миришещо на Монкрейн, ще бъде заметено под килима.
— Имам предвид актьорите — каза Сабета. — Те бяха… най-гостоприемни. Копелето Монкрейн ги постави в много незавидна позиция.
— Незавидната позиция на Генаро Булидаци ще е това, което най-много ще притесни графинята — каза Езринтайм. — Колкото до мен обаче, вината на Монкрейн е видима като бял ден. Ако показанията съвпадат и хората ми не открият нищо интересно в този хан, хората ви ще останат живи. Не се съмнявайте обаче, че трупата ще бъде разтурена.
— Повечето ще бъдат оковани за дългове, след като адвокатите приключат да ги измъчват — каза Сабета.
— И какво ме интересува това, скъпа моя?
— Грижеха се добре за нас, докато бяхме в Еспара — каза Локи. — Чувстваме се задължени да помолим за съдействие от тяхно име.
— Разбирам. — Езринтайм въздъхна и потупа с пръсти ефеса на рапирата си. — Е, лорд Булидаци загина, без да остави наследник. Нямаше и връзки извън Еспара, които да трябва да уважим. Затова графинята ще погълне имотите и активите на счетоводната му къща. Те са доста добро неочаквано наследство. Предполагам, че господарката ми може да си позволи да прояви щедрост. Трупата несъмнено ще изгуби името си и разрешителното си за работа, но мисля, че ще мога да се застъпя, за да ги защитя от нещо по-драстично. Надявам се, че това ще задоволи чувството ви за дълг.
— Напълно, милейди! — каза Сабета и кимна.
— Добре. Беше много безразсъдна, но имаше също така и много късмет, Верена, и се надявам, че ще си спомниш каква полза имаше от поредицата дипломатически любезности, оказани от името на цяла Еспара.
— В рамките на семейството си — каза Локи — ще бъдем абсолютно откровени относно безценната ви помощ. Ако ни се удаде възможност, ще предадем поздравите ви на Херцога.
— Това би бил приятен жест — отвърна Езринтайм. — А сега се почистете и се пригответе да напуснете града ми, за да мога да започна да се оправям с тази отвратителна купчина главоболия.
Единайсета глава
Петгодишната игра: завръщане
1.
Тъмни облаци, надвиснали от север, скриваха звездите. Картениумът — дворец на отдавна свалените Херцог и Херцогиня на Картейн — се издигаше над поддържаните градини и срутените стени на Каста Гравина — купол от накъдрен нефритен елдерглас, като скъпоценност сред морето от човешки камък и хоросан. Късният есенен вятър свистеше през назъбения и издълбан елдерглас, а в нощта се носеше зловещата музика на изгубено състезание с неясно значение.
На всяка пътека и във всеки двор се вееха зелени и черни знамена, а през портите на Картениума течеше река от факли и фенери, водеща към Големия салон, където на пръв поглед безкрайни черни железни стълби и коридори се виеха към вътрешността на нефритения купол. Всичко беше осветено от полилеи с големината на карети, за които се грижеха мъже и жени, застрашително висящи от опорни точки по коридорите.
Шумът от тълпата беше като плискане на вълни и шум на море в крайбрежна пещера. Локи и Джийн се движеха внимателно през хаоса, а зелените им ленти не ги защитаваха от блъсканицата и купищата бъбривци, ентусиасти и пияници. Поддръжниците на Черен ирис и на Дълбоки корени се смесваха и спореха свободно в разпрострялото се във всички посоки шествие на богатите и превъзбудени граждани на Картейн.
В средата на Големия салон се издигаше платформа с няколко каменни плочи и деветнайсет стълба от черно желязо върху ѝ, а на всеки стълб имаше матирана стъклена лампа. Стълбите, водещи до платформата, се пазеха от сини плащове, потящи се под допълнителната тежест на бяла наметка и мантия, обточена със сребърни ленти.