Републиката на крадците [bg]

Кало и Галдо държаха трупа от единия му край, а Локи и Глориано — от другия. Сложиха тежкия товар върху купчина слама, а Глориано разклати и запали мъждукаща алхимична лампа. Джийн беше преместил каруцата и конете в другия край на двора и постройката беше останала празна.

— Богове, каква воня! — закашля се Галдо, докато разтовариха барона. — Зловонно месо и алхимичен прах!

— И по-добре е изглеждал — каза Кало. — Мамка му, колко е вкочанен! Ще е забавно.

Тримата Джентълмени копелета започнаха да се борят с вкочанения труп и да му слагат бижутата, обувките и камата, която бяха взели миналата нощ.

— Проклета срамота е да похабим такова хубаво острие! — каза Галдо.

— Още по-голяма срамота ще е да похабим двамата близнаци Санца — прошепна брат му. — О, пръстите му са започнали да се подуват. Ще ми трябва малко помощ да напъхам пръстена печат на мястото му.

Локи се чувстваше като идиот, докато помагаше както можеше, и в крайна сметка пръстенът печат на барона се озова на относително правилното място.

— Сега, момчета — каза мадам Глориано, — ако сте приключили с декорацията, отворете шишето с масло и ми позволете хубаво да накисна кучия син. Смея да кажа, че съм напълно готова да му драсна клечката.

Няколко минути по-късно оранжеви пламъци се издигаха на фона на еспаранската нощ и членовете на трупата, които не бяха изтичали да потърсят помощ, пълнеха кофи с вода с всички външни белези на припряност и искреност.