Републиката на крадците [bg]

— А сега — церемониалмайсторката — прошепна Локи на Сабета. — Бързо, преди да се е отегчила от чакане.

— Искаш да дойда с теб?

— Мисля, че така имаме най-голям шанс. — Той изложи плана си, а тя се усмихна.

— Не е по-глупаво от всичко друго, което направихме днес!

Съблекалнята беше пълна с изпитващи облекчение потни статисти, които връщаха робите и маските под взискателните напътствия на Дженора. Нямаше време за размотаване. Статистите трябваше да си получат парите и да бъдат изпратени без обичайното приятелско отношение и без пиене. Багажът на трупата трябваше да бъде събран и изпратен към мястото на срещата с Нериса Малория, преди самата тя да си тръгне от „Старата перла“. Това обаче беше работа на останалите. Локи и Сабета бързо свалиха бутафорните си оръжия (беше незаконно да ги показват извън сцената) и се забързаха към двора.

Вече отново на слънце, отвъд последните хора от простолюдието, които напускаха театъра, и през дебрите от обелки от плодове и разлята бира, те изтичаха към ложите и почти се сблъскаха с двамата стражи на пост пред ложата на баронеса Езринтайм.

— Молим за аудиенция при лейди Езринтайм — каза Локи, в ръка с личния пръстен на Булидаци, който бяха взели от него миналата нощ. — Идваме по спешност от името на барон Булидаци.

— Господарката няма да приеме актьори в личната си ложа — каза един от стражите. — Вие трябва…

— Нищо подобно — дочу се гласът на церемониалмайсторката. — Пуснете ги и се погрижете никой да не ни притеснява.

Локи и Сабета бяха допуснати до балкона, където откриха Езринтайм на парапета, загледана в сцената долу и в черноработниците, които чистеха двора (платени от Монкрейн). Баронесата се обърна, а двамата каморци се поклониха повече от необходимото.

— Е — каза Езринтайм, — благородният ви патрон наистина прави каквото си поиска, нали? За втори път очаквам него, но вместо това се срещам с част от трупата му.

— Милорд Булидаци изпраща своите най-искрени и жалки извинения, милейди, тъй като му е невъзможно да ви види, както сте пожелали — каза Локи. — Докато напускаше сцената, той се спъна и навехна глезена си много лошо. В момента не може да стои на краката си, камо ли да изкачва стълби. Сложи личния си печат в ръцете ни и поръча да го представим, ако искате да потвърдите…

— Виж ти, виж ти! Барон Булидаци не обръща голямо внимание на навиците си. Остави това, момче, няма нужда да пробвам със зъби пръстена на барона. Виждала съм го и преди. Тук ли е още лордът ти?

— Част от приятелите му настояха незабавно да го види физикер, милейди, но без излишна показност — каза Сабета.

— Лордът изпитваше непреодолима болка и не можеше адекватно да се противопостави на увещанията им.

— Устояването на изкушенията не е особена сила на лорд Булидаци — каза Езринтайм, гледайки Сабета по-съсредоточено, отколкото Локи би желал. — Но ако наистина се е контузил, няма да възразя, че приятелите му поне веднъж са демонстрирали разум.