Републиката на крадците [bg]

— Лорд Булидаци ще пристигне всеки момент — провикна се Локи, докато изтикваше последния през вратата. — Той иска лично пространство! Контузи се и е в много лошо настроение!

Щом дворът беше чист, Локи и Галдо помогнаха на Донкер да слезе от вагона и да влезе в банята, което им отне само няколко минути. Джасмер и Сабета ги последваха. Кало откара каруцата в конюшнята, за да се погрижи за конете, и след това буквално седна върху трупа на Булидаци.

Всяка частна баня беше украсена различно, а в банята на Булидаци темата беше жаби. Всички каменни басейни бяха украсени със сребърни и железни жаби, а по стените имаше фрески на короновани жаби с бижута, изтегнали се в горещи вани. Над центъра на стаята доминираше квадратна вградена вана от бели и зелени плочки. Беше дълга около три метра, а от ароматизираната с лавандула вода се носеше пара. До нея, на ниска маса с напитки, бяха донесени няколко поръчани бутилки с вино и коняк, придружени със сладки и шишенца с ароматни масла.

Врата в лявата стена водеше към голяма парна стая, където водата можеше да се излива върху котел с въглени, за да задоволи нуждите на изтегналите се в нея.

Донкер веднага се свлече на стената; трепереше и се давеше. Беше ужасно блед.

— Спокойно, Донкер! — Локи сложи ръка на гърба му. — Справи се невероятно дотук. Спаси всички…

— Не ме пипай! — изръмжа Донкер, докато се опитваше да си вземе въздух и очевидно се стараеше да не повърне. — Остави ме на мира, по дяволите. По-лошо е, отколкото си го представях дори.

— Е, все още не е свършило — каза Локи. — Все още ни трябват дрехите ти.

Донкер криво-ляво им ги подаде. Локи придърпа параван по-близо до вратата и нареди гардероба на Булидаци върху него и наоколо, все едно наслуки. Провеси камата и жакета отгоре. Копринената туника, ботушите, жилетката и панталона разхвърля по пода.

Сабета свали обувките и костюма си на плочките в близост до банята. Остана само по чорапи и халат. Локи даде всичко от себе си, за да не изглежда, че я зяпа, а тя от своя страна се представи много добре в преструването, че не го окуражава. Когато бъркотията на пода беше достатъчно голяма, Сабета сграбчи Донкер за предната част на долната му туника и го замъкна към парната стая.

— Донкер е прав — промърмори последвалият ги Монкрейн. — Този план е като стар пергамент, изтънял на твърде много места.

— Не се справяме толкова зле — каза Локи. — Ако преминем през това, ще сме си у дома в безопасност с парите в ръце.

Донкер, Джасмер и Сабета се затвориха в парната стая. Локи използва някои от ароматните масла, за да залиже косата си, и си сложи чифт бутафорни оптикали, които Дженора му беше дала. Разположи се до вратата, докато Галдо хапваше сладки и проучваше бутилките с вино.

Две минути по-късно на вратата се почука.

Джасмер веднага започна да стене от нещо средно между болка и удоволствие. Бяха го ангажирали да изпълни тази част от плана поради една-единствена причина — само неговият глас беше достатъчно дебел и гъвкав, за да наподоби този на барон Булидаци.