Шантарам

Агентите на Абдул в Южна Америка, Азия и Африка влизаха във връзка с незаконни присвоители, мъчители, мандарини и висши военни, подкрепяли рухнали тирании. Връзките с тях ме караха да изпитвам гневен срам повече от всичко, което бях вършил на служба при Кадербай. На младини, когато живеех свободно, се бях отдал на писане на памфлети и статии за вестници. Години наред проучвах и изобличавах престъпленията и нарушенията, извършвани от подобни хора. Излагах себе си на риск, подкрепяйки стотици яростни сблъсъци с полицията по време на протестите срещу тях. Все още чувствах старата омраза и задушаващ гняв, когато общувах с тях. Но животът, който познавах, вече го нямаше. Аз също бях издирван. И за моята глава беше определена цена. Бях гангстер, живеех ден за ден и само Съветът на Кадеровата мафия стоеше между мен и изтезанията в затвора.

И така, аз играех ролята си в мрежата на Абдул Гани и помагах на закоравели убийци да се измъкват от смъртните си присъди — каквито бяха изпълнявали над толкова много хора и каквито самите те бяха заслужили. Това ми беше противно, те също ми бяха противни и им го показвах. При всяка сделка ги притисках до стената и гневът, който предизвиквах у тях, бе моята малка утеха. Те ме нервираха със своите пазарлъци, тези нарушители на човешките права, самодоволни и възмутени, че трябва да харчат парите, изтръгнати от устата на хората. Но в края на краищата всичките се огъваха и приемаха условията ни. И добре плащаха.

Никой друг в мрежата на Кадербай като че не споделяше моето възмущение. Сигурно няма друг кръг, по-цинично настроен към политиката и политиците, от този на професионалните престъпници. Според техните възгледи всички политици са безскрупулни и корумпирани и всяка политическа система е в услуга на силните богати над беззащитните бедни. В известен смисъл с времето и аз започнах да споделям тази идея, защото познах опита, на който почива тя. Затворът ни беше запознал отблизо с нарушенията на човешките права и всеки ден съдът потвърждаваше онова, което бяхме научили за закона: богатите във всяка страна и във всяка система винаги получават най-голямата справедливост, която може да бъде купена с много пари.

От друга страна, престъпниците от мрежата на Кадер проявяваха някакъв егалитаризъм, който би изпълнил комунистите и християните гностици с възхитена завист. Те не отдаваха никакво значение на цвета на кожата, вероизповеданието, расата или политическата ориентация на клиентите и не ги съдеха, когато ги разпитваха за миналото им. Всеки живот, без значение невинен или покварен, бе сведен до един — единствен въпрос: доколко наложително се нуждаеш от „книгата“? Отговорът определяше тарифата и всеки клиент, който имаше пари да плати, се прераждаше без минало и без грехове в момента на сделката. Никой клиент не беше по-добър, нито по-лош от другите.