Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Но тогава не знаех това. Измих си ръцете в студеното безразлично море и съвестта ми остана мълчалива и далечна като немите и недостижими звезди.
Двайсет и седма глава
Употребяваните паспорти, които ние, фалшификаторите и контрабандистите от занаята, наричахме „книги“, трябваше да минат проверка, преди да бъдат продадени или използвани от черноборсаджиите. Винаги съществуваше възможността наркоманите, бегълците или изпадналите чужденци, продали паспортите си на нашите агенти, да бъдат издирвани за някое сериозно закононарушение в собствената им или в друга страна. Немалко контрабандисти бяха залавяни по този начин. Купуваха си паспорти, преправяха си ги и поемаха на мисия само за да ги арестуват на някое чуждестранно летище, защото собствениците им са издирвани за убийство, кражба или различни обвинения за контрабанда. За да останат клиентите доволни и нищо да не застрашава куриерите ни, Абдул Гани подлагаше всеки новозакупен или откраднат паспорт на двустепенна проверка.
Митничар с достъп до компютъра на бомбайското международно летище осигуряваше първия филтър. По избрано от него време и на посочено от него място му давахме лист със страната на издаване, номера и оригиналното име от всеки паспорт, който трябваше да се провери. Ден — два по-късно той връщаше листа със задраскани данни на тези, които фигурираха в компютъра му. Някои паспорти не вършеха работа, защото за собствениците им бяха издадени международни заповеди за арест. Други — защото собственикът им беше под подозрение: намек за връзки с нелегална търговия на наркотици или оръжия, или политическа връзка, която изнервяше службите за сигурност. Каквито и да бяха причините, тези паспорти не можеха да бъдат продадени на черно или използвани от куриерите на Гани.
Но и тези „книги“ си имаха приложения. Можеше да се ползват, като се махаха шевовете и чистите страници се влагаха в някой друг паспорт. Вътре в Индия се използваха и за други неща. Въпреки че чужденците бяха длъжни да представят паспортите си за попълване на С формуляра, когато се регистрираха в хотел, във всеки град имаше местенца, където не бяха чак толкова придирчиви към приликата или липсата й между паспорта и приносителя му. В тези хотели всеки паспорт вършеше работа. Въпреки че с такъв прецакан паспорт не можеше да излезе от Индия, един мъж или жена можеше да го ползва, за да се придвижва спокойно вътре в страната и да покрие минимума законови изисквания, които законопослушните хотелски управители бяха длъжни да спазват.
Чистите книги, които минаваха митническата проверка, минаваха през втори филтър в офисите на въздухоплавателните компании. Всички най-големи компании си имаха собствени списъци с криминално издирвани или прецакани паспорти. Включването на име и номер на паспорта в списъка можеше да се дължи на всичко — от лош кредитен рейтинг или измами на аеролинии до всякакви инциденти с грубиянско поведение на пътник в самолета. Съвсем естествено, когато контрабандистите заминаваха, за да вършат престъпленията си, те искаха да избегнат всякакво внимание извън рамките на най-повърхностното и рутинното от страна на персонала на компанията, митницата или полицията. Прецаканият паспорт, независимо по каква причина, не им вършеше работа. Агентите на Абдул Гани в офисите на повечето големи авиокомпании в Бомбай проверяваха номерата и имената на придобитите от нас паспорти и докладваха кои са прецакани. Чистите книги, които минеха и през двата филтъра — малко по-малко от половината придобити — биваха продавани или използвани от куриерите на Кадер.
Клиентите, които купуваха нелегалните паспорти на Гани, се деляха на три основни категории. Първите бяха икономически бежанци — хора, прогонени от земите си от глада или решили да търсят по-добър живот в нова страна. Имаше турци, които искаха да работят в Германия, албанци, които искаха да работят в Италия, алжирци, които искаха да работят във Франция, и хора от няколко азиатски страни, които искаха да работят в Канада и Съединените щати. Семейство, група семейства, а понякога и цяло село събираха оскъдните си припечелени пари, за да купят един от паспортите на Абдул и да пратят любимия син в някоя от обетованите земи. След като заминеше, той се хващаше на работа, за да върне заема и по-нататък да купи нови паспорти за други млади мъже и жени. Паспортите вървяха на цена между пет и двайсет и пет хиляди долара. Мрежата на Кадербай продаваше всяка година по около стотина от тези паспорти на бедността и годишната му печалба от тях, като се извадят всички разноски, беше повече от един милион долара.