Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Индийските филми не са по вкуса на всекиго. Някои от чужденците, с които общувах, ми казваха, че мразят калейдоскопичната бъркотия на музикалните епизоди, избухващи най-неочаквано между ридаещи майки, въздишащи влюбени и злодеи побойници. Разбирах ги, но не бях съгласен. Преди година Джони Пурата ми каза, че в предишните си животи трябва да съм бил поне шест различни индийски личности. Приех го като голям комплимент, но чак когато видях за първи път как се снима боливудски филм, разбрах най-сетне какво точно искаше да ми каже. Влюбих се в песните, танците и музиката с цялото си сърце още от първия миг.
Продуцентите бяха наели два двехилядиватови усилвателя. Музиката кънтеше в банкетната зала, та чак костите ни тракаха. Цветовете бяха цветове на тропическото море. Милионите лампи — ослепителни като блестящо на Слънцето езеро. Лицата бяха красиви като лицата от релефите по храмовите стени. Танците — безумие от буйно, възторжено сладострастие, комбинирани с древни класически умения. И цялото невероятно последователно изразяване на любовта и живота, на драмата и комедията, бе препредадено чрез деликатното пестеливо изящество на грациозна ръка или изкусителното намигане на око.
Гледахме цял час как танцьорите репетираха, усъвършенстваха танца и накрая го заснеха. По време на почивката Калпана ме представи на Клиф де Суза и Чандра Мехта, двама от четиримата продуценти на филма. Де Суза беше висок, къдрав трийсетгодишен мъж от Гоа с обезоръжаваща усмивка и устремна походка. Чандра Мехта гонеше четирийсетте. Беше пълен, но това не го притесняваше — един от онези едри мъже, които растат на размери, за да съответстват на представата за собствената си важност. Харесах ги и двамата и въпреки че имаха много работа и не можахме да разговаряме дълго, тази първа среща беше сърдечна.
Предложих на Лиса да я закарам до града, но тя се беше уговорила да пътува с Калпана и реши да изчака. Дадох й номера на телефона в новия ми апартамент и й казах да ми се обажда, ако й потрябвам. На излизане видях във фоайето Кавита Сингх. През последните няколко месеца и двамата бяхме толкова заети, тя — с писането на статии за престъпления, а аз — с извършването им, че не се бяхме виждали много отдавна.
— Кавита! — извиках след нея и се втурнах да я настигна. — Точно жената, която исках да видя! Репортер Номер едно на бомбайския вестник Номер едно! Как си? Изглеждаш… прекрасно.
Беше облечена в копринен костюм с панталон с цвят на избелена кост. Носеше ленена чанта със същия цвят. Едноредното сако имаше дълбоко деколте и си личеше, че под него е гола.
— О, я стига! — смутена отсече тя ухилено. — Това ми е най-убийственият тоалет. Трябваше да интервюирам Васант Лал. Сега излизам.
— Движиш се сред много влиятелни кръгове. — Спомних си снимките на политика популист. Изказванията му, подстрекаващи към насилие в града, бяха довели до бунтове, палежи и убийства. Всеки път, когато го видех по телевизията или попадах на поредната му фанатична реч във вестника, той ме подсещаше за жестокия безумец, нарекъл се Сапна — легална политическа версия на убиеца психопат.
— Горе в апартамента му беше същинско змийско гнездо, баба, казвам ти. Но си направих интервюто. Той има слабост към големите цици. — Тя притисна пръст до устните ми. — Не казвай нито дума!
— Хей! — вдигнах аз ръце и заклатих глава, за да я усмиря. — Аз… нищичко не казвам, йаар. Абсолютно нищичко. Аз гледам, ако нямаш нищо против, и ми се ще да имах три очи, но за казване — нищо не казвам!
— Копеле такова! — процеди тя, като се смееше през стиснатите зъби. — Ужас, какво става с тоя свят, човече, щом един от големците на града не иска да говори с теб, но дава двучасово интервю на циците ти? Мъжете са перверзни копелета, не мислиш ли?
— Тук ме хвана, Кавита — въздъхнах.
— Шибани прасета, йаар.
— Не мога да го оспоря. Като си права, значи си права.
Тя ме изгледа подозрително.
— Ти какво така стана толкова сговорчив бе, Лин?
— Слушай, къде отиваш?
— Какво?
— Къде отиваш? Сега.
— Смятах да хвана такси до града. Сега живея близо до фонтан „Флора“.
— Какво ще кажеш да те закарам с мотора? Искам да поговорим. Искам да ми помогнеш в един проблем.