Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Гадна работа — измърмори Кавита, без да вдига поглед от бележника.
— Така е. Така си е. Ананд се предал и направил пълни самопризнания. Обвинен е в убийство.
— И ти искаш аз да…
— Искам да напишеш статия за първа страница. Искам да създадеш нещо като народно движение около него и ако наистина го осъдят, а те със сигурност ще го осъдят, да се наложи да проявят малко снизхождение. Искам той да има подкрепа, докато е в затвора, и да го осъдят на възможно най-малко години затвор.
— Много искаш.
— Знам.
— Е… — тя се намръщи. — Историята е интересна, но трябва да ти кажа, Лин, че всеки ден при нас постъпват купища такива истории. Подпалване на съпруги, убийства за зестра, детска проституция, робство, убийства на бебета — момичета — в тази страна се води война срещу жените, Лин. Това е борба до смърт и умират най-вече жените. Искам да помогна на твоя човек, но не виждам това да излезе на първа страница, йаар. А и аз няма как да прокарам нещо на първа страница. Аз самата съм нова там, не забравяй.
— Има и още нещо — настоях. — Най-върховното в историята е, че сестрите не умрели. Половин час след като ги обявили за мъртви, жената на Рашид се размърдала под чаршафите. Минути по-късно и сестра й помръднала и изстенала. Днес те са живи и здрави. Колибата им в бордея се е превърнала в нещо като светилище. Хора идват от целия град да видят възкръсналите сестри чудо. По-хубаво нещо не се е случвало в цялата история на бордея. Въртят страхотна търговия с поклонниците. А сестрите са толкова богати, колкото никой не е и мечтал. Хората ги замерят с пари — по рупия, по две — и те се трупат. Сестрите са основали благотворителен фонд за изоставени съпруги. И мисля, че тяхната история, възкресението, заслужава да изскочи на първа страница.
— Арей йаар баба! — възкликна Кавита. — Значи, първо трябва да ме заведеш при жените. Те са ключовите фигури. После трябва да интервюирам Ананд Рао в затвора.
— Ще те заведа.
— Не — настоя тя. — Трябва да говоря с него сама. Не искам ти да му подсказваш и той да ти откликва. Искам да видя как ще издържи сам. Щом ще организираме кампания в негова полза, той ще трябва да отстоява себе си сам, йаар. Но ти можеш да говориш с него преди това и да подготвиш пътя преди моето интервю. Ще се опитам да си уредя среща с него до две-три седмици. Имам много работа.
Два часа обсъждахме кампанията и аз отговорих на многобройните й въпроси. Оставих я в щастливия, въодушевения вихър на напрежение и целенасоченост. Отидох право в Нариман Пойнт и си купих гореща вечеря в един от фургоните за бързо хранене, паркирани на плажа. Но апетитът ми не беше толкова голям, колкото ми се струваше, и не можах да изям и половината. Слязох до скалите да си изплакна ръцете в морската вода, съвсем близо до мястото, където преди три години ми се беше представил Абдула.
Думите на Кадер отново заплаваха по бързия и плитък поток на мислите ми: „Грешна постъпка по правилни подбуди“… Помислих си за Ананд Рао в затвора „Артър Роуд“, за голямото спално помещение с надзирателите и телесните въшки. Потръпнах и изтръсках мисълта по вятъра. Кавита ме беше попитала защо случаят с Ананд Рао е толкова важен за мен. Не й казах, че е идвал при мен, преди да извърши убийството, само седмица преди да пререже гърлото на Рашид. Не й казах, че съм го отрязал и обидил, че съм унижил дилемата му, като съм му предложил пари. Замазах отговора и я оставих да мисли, че просто се опитвам да постъпя правилно и да помогна на приятел.
Кадербай някога бе казал, че всяка добродетелна постъпка е вдъхновена от мрачна тайна. Може и да не беше вярно за всеки, но за мен си беше така. Малкото добро, което бях направил на света, винаги влачеше подире си сянката на тъмно вдъхновение. Това, което знам сега, а тогава не го знаех, е, че в крайна сметка мотивът има много по-голямо значение за добрите дела, отколкото за лошите. Когато цялата вина и срам за лошото, което сме извършили, престанат да ни измъчват, стореното добро е онова, което може да ни спаси. Но тогава, когато заговори спасението, потулените тайни и срамът за стореното зло се измъкват от сенките и се вкопчват в нас — тези мрачни мотиви за добрите ни дела. Най-стръмно е изкачването към изкуплението, когато стореното добро е омърсено от таен срам.