Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Кавита не ме познаваше добре. Очите й бяха с цвета на кората на канелено дърво, изпъстрени със златни искрици. Тя ме огледа с тези очи от горе до долу. Съдебномедицинският преглед не успя да й вдъхне точно вдъхновено доверие.
— Какъв проблем? — попита.
— Свързан с едно убийство — отвърнах. — Искам да напишеш за това статия за първа страница. Ще ти разкажа всичко у вас. А по пътя ти можеш да ми разкажеш за Васант Лал — ще трябва да ми крещиш от задната седалка, за да го изкараш от мислите си, на?
Около четирийсет минути по-късно седяхме в нейния апартамент на четвъртия етаж в сграда без асансьор в края на квартал „Форт“, до фонтана „Флора“. Беше малко апартаментче със сгъваемо легло, нещо като кухня и стотина шумни съседи. Затова пък можеше да се похвали с разкошна баня, достатъчно голяма, че да побере пералня и сушилня и да остане достатъчно място. Имаше и балкон със старинен парапет от ковано желязо, гледащ към оживения широк площад около фонтана.
— Той се казва Ананд Рао — започнах да й разказвам, отпивайки от силното еспресо, което тя ми приготви. — Делеше колиба в бордея с един мъж на име Рашид. Бяха ми съседи, когато живеех там. После жената на Рашид и сестра й дойдоха от тяхното село в Раджастан. Ананд се изнесе, за да има място за Рашид и сестрите.
— Чакай малко — прекъсна ме Кавита. — По-добре да го запиша.
Тя стана и отиде до голямо бюро, отрупано с най-различни неща. Взе бележник, химикалка и касетофон. Беше се преоблякла в свободни шалвари и потник. Докато я гледах как ходи и следях бързите й, целенасочени, грациозни движения, за пръв път осъзнах колко е красива. Когато се върна, нагласи касетофона и се настани, подвила крака на креслото, готова да пише, тя забеляза как я гледам.
— Какво? — попита.
— Нищо — усмихнах се. — И така, Ананд Рао се запознал с жената на Рашид и със сестра й и те му станали симпатични. Били срамежливи, но приветливи, весели и мили. Сега си мисля, чета го между случките, че Ананд си паднал малко по сестрата. Както и да е, един ден Рашид казва на жена си, че единственият начин да си уредят живота и да отворят малкото магазинче, за което мечтаят, е той да си продаде бъбрека, единия си бъбрек, в една частна болница, за която знае. Тя не е съгласна, но той успява да я убеди, че това е единственият им шанс. Е, връща се той от болницата, и й казва, че има една добра новина и една лоша. Добрата е, че определено искат бъбрек. Лошата — че не искат мъжки бъбрек, а бъбрек от жена.
— Така — въздъхна Кавита, клатейки глава.
— Да. Онзи бил принц. Както И да е — жена му е уплашена, обяснимо, но Рашид я убеждава и тя се съгласява на операцията.
— Знаеш ли къде се е случило? — попита Кавита.
— Да. Ананд Рао проверил всичко и съобщил на Касим Али, първенеца на бордея, пълни подробности. Е, след като жената на Рашид се връща от болницата, Ананд чува за случилото се и побеснява. Той познава добре Рашид — делили са колиба две години, нали си спомняш, и знае, че той е мошеник. Търси му сметка, но не стигат доникъде. Рашид страшно се възмущава, полива се с газ и казва на Ананд Рао да го запали, щом не му вярва и го мисли за толкова лош. Ананд го предупреждава да се грижи за жените и го оставя.
— Кога се е случило това?
— Операцията е била преди шест месеца. По-късно Рашид казва на жена си, че двайсет пъти е ходил в болницата да продаде и своя бъбрек, но не го искали. Казва й, че парите, получени за нейния, стигат само наполовина, за да си купят магазинчето. Казва й, че все още търсят бъбреци от жени, и започва да я навива да продадат бъбрека на сестра й. Жената е против, но Рашид обработва малката сестра — казва й, че ако не си продаде бъбрека, жена му е продала нейния напразно. Най-накрая жените отстъпват. Рашид изпраща малката сестра в болницата и тя се връща без един бъбрек.
— Ама че тип! — измърмори Кавита.
— Да. На мен никога не ми е бил симпатичен. Той е от онези хора, за които усмивката е тактика, не че наистина чувстват нещо, когато се усмихнат. Както се усмихват шимпанзетата.
— И какво стана? Сигурно е избягал с парите?
— Да. Рашид взел парите и избягал. Двете сестри били съкрушени. Здравето им се влошило и бързо рухнало. Накрая свършили в болницата. Първо едната, а после и другата изпаднала в кома. Лежали една до друга в болничните си легла и ги обявили за мъртви само с няколко минути разлика. Ананд бил там заедно с още неколцина от бордея. Присъствал, когато завили лицата им с чаршафите. После изтичал навън, полудял от гняв и… чувство за вина, предполагам, и тръгнал да търси Рашид. Знаел всичките дупки, където той пие. Когато го намерил, Рашид лежал в яма с нечистотии и спял след поредния гуляй. Бил платил на някакви деца да гонят плъховете от пияното му тяло. Ананд ги изпъдил, седнал до Рашид и го заслушал как хърка. После му прерязал гърлото и изчакал, докато кръвта спряла да тече.