Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Той загледа как на малката сцена Джитендра, Сатиш и останалите вдигаха плоски парчета шперплат на скелето, за да направят пода.
— Името е хубаво, Джони — казах аз след малко. — На мен ми харесва. И ти е донесло късмет.
Той се усмихна, а усмивката му премина в смях.
— Поне се радвам, че не е било реклама за слабително или нещо такова! — изтърси той. В отговор прихнах и разпръсках чая.
— Доста време се бавите с минаването под венчило — отбелязах, когато пак можех да говоря. — Защо така?
— Кумар… Та, той иска да се прави на преуспял бизнесмен и да даде зестра на всяка от дъщерите си. Ние с Прабакер му казахме, че не вярваме в тия неща. Не искаме зестра, разбираш ли, старомодно е, такива работи. Да ти кажа, таткото на Прабакер е на друго мнение. Прати от селото списък — списък с даровете, които си е намислил. Иска златен часовник — „Сейко“ автоматик — и ново колело, наред с другите неща. Моделът колело, което иска и си е избрал, ние му казахме, че е много голямо. Казахме му, че има къси крака и няма да стигат педалите, а камо ли земята, йаар ама той е пощурял по това колело. Както и да е, чакаме Кумар да събере цялата тая зестра. Сватбите са насрочени за последната седмица на октомври, преди всичките Дивали и така нататък.
— Тежка седмица ще е. Приятелят ми Викрам също ще се жени през тази седмица.
— Ти нали ще дойдеш на сватбите, Лин? — попита той леко навъсен. Джони беше човек, който услужваше на другите с безкористна щедрост. И както често става с такива хора, далеч не можеше да моли за услуги или да изразява желанията си със същата лекота.
— Не бих ги пропуснал за нищо на света! — разсмях се аз. — Ще дойда, накичен със звънчета! Съвсем буквално — като чуеш звън на звънчета, да знаеш, че идвам!
Когато го оставих, той разговаряше със Сатиш. Момчето слушаше съсредоточено и се взираше в лицето му с очи, безизразни като надгробна плоча. Спомних си как се беше вкопчило за крака ми в деня, когато Карла дойде при мен в бордея; как я беше одобрил със срамежлива, искрена усмивка. Споменът разряза умъртвеното ми сърце. Казват, че никога не можеш да се прибереш отново у дома и в това, разбира се, има много истина. Но и обратното е вярно. Ти трябва да се върнеш и винаги ще се връщаш, и никога не можеш да спреш да се връщаш, колкото и да се мъчиш.
Имах нужда да се развлека и поех с мотора към „Ар Кей филм студиос“ с пълна газ, като криволичех твърде начесто и твърде бързо между колите. Предния ден бях наел осем чужденци и ги пратих на Лиса. Не ми беше трудно да намирам и навивам чужденци за роли без реплики в боливудски филми. Същите тези немски, швейцарски, шведски и американски туристи, които биха реагирали недоверчиво и враждебно на индийски кастинг агенти, откликваха въодушевено на моите предложения. През годините, в които живях в бордея и работех като туристически гид, бях срещал всякакви чуждестранни туристи и си бях разработил стил на общуване с тях, с който бързо печелех доверието им. Този стил беше две части шоумен, две части ласкател и една част флиртаджия в съчетание с намек за немирство, снизхождение за аромат и щипка презрение.
Работата като туристически гид ми донесе и приятелства в няколко ключови ресторанта в „Колаба“. Години наред водех групите туристи в „Кафе Монегар“, „Пикадили“, бара за сокове на „Дипти“, „Едуард Осми“, ресторант „Мезбан“, „Апсара Кафе“, кафене „Странд“, „Идеал“ и други в туристическия район и ги насърчавах да си харчат там парите. Когато имах нужда от чужденци за епизодични роли в боливудски филми, обикалях тези кафенета и ресторанти. Собствениците, управителите и сервитьорите винаги ме посрещаха сърдечно. Щом видех подходяща група младежи и девойки, им отправях предложението за шанс да се снимат в индийски филм. С подкрепата на персонала обикновено за няколко минути спечелвах доверието и съгласието им. После се обаждах на Лиса Картър да уреди транспорта за следващия ден.
Системата работеше добре. За няколкото месеца, откакто се бяхме захванали, водещи студии и продуценти възлагаха на Лиса да подбира актьори. Намирането на най-скорошната група — чужденците, които наех вчера — беше първата ни работа за прочутото Ар Кей студио.
Бях любопитен да разгледам големия и престижен комплекс и щом минах през входната порта, духът ми се издигна до високите сиви платна на двукрилните ламаринени покриви. У Лиса Картър и хората като нея мечтаният свят на киното вдъхваше почти благоговение. Аз не тръпнех толкова пред света на филмите, но той определено ми действаше. Всеки път, когато влизах във въображаемото царство на киностудия, малка част от магията, която създава филмите, ме хващаше за душата и ме издигаше, сияещ от изненада над мрачното море, на което — твърде много и твърде често — приличаше животът ми.