Зимата на света [bg]

VI

Карла не отиде на работа в деня, когато Йоахим Кох беше обещал да донесе плана. Вероятно би успяла да изкара редовната сутрешна смяна и да се прибере навреме, обаче „вероятно“ не бе достатъчно. Винаги съществуваше риск от голям пожар или автомобилна катастрофа, които да я задължат да остане след приключването на смяната й, за да помогне с притока ранени граждани. Така че Карла остана у дома през целия ден. В крайна сметка на Мод не й се наложи да моли Йоахим да донесе плана. Той беше казал, че трябва да отложат урока; след това, неспособен да устои на изкушението да се похвали, обясни, че има задачата да пренесе плана през града с мотоциклет. — Елате пътем за урока — предложи Мод и Кох се съгласи. Обедът протече напрегнато. Карла и Мод хапнаха редичка супа от сушен грах и кокала от пушен бут. Карла не попита майка си какво е направила — или е обещала да направи — за да убеди Кох. Може да му е обяснила, че напредва удивително с пианото, обаче не може да си позволи да пропуска уроци. Или да го е по питала толкова ли е нископоставен, та да го наглеждат непрестанно — подобна забележка би уязвила лейтенанта и лесно би го накарала да се поперчи, за да я опровергае. Най-вероятно обаче най-успешният кроеж беше тъкмо този, за който Карла не желаеше и да си помисля — секс. Майка й флиртуваше без задръжки с Кох и той откликваше с робска преданост. Карла подозираше, че неустоимото изкушение го е накарало да пренебрегне гласа на разума, който му е казвал: „не бъди толкова глупав“. Или не. Може да е видял някакъв смисъл. Може да се появи за урока следобед не с копие на плана, а с отряд от Гестапо и чифт белезници. Карла зареди филмче във фотоапарата Минокс, после прибра апарата и останалите две филмчета под няколко кърпи в горното чекмедже на кухненския шкаф. Шкафът беше до прозореца, където светлината беше силна. Карла можеше да снима документа на плота. Нямаше представа как проявеният филм ще стигне до Москва, обаче Фрида я беше уверила, че това ще стане. Карла си представяше някакъв пътуващ търговец — на лекарства например или на немскоезични издания на Библията — който има разрешение да продава в Швейцария и може тайно да предаде филма на човек от съветското посолство в Берн. Следобедът се проточи. Мод се оттегли в стаята си да почива. Ада переше. Карла седна в трапезарията, която рядко използваха напоследък, и се помъчи да чете, обаче не успяваше да се съсредоточи. Вестниците бяха пълни е лъжи. Карла трябваше да учи за следващия си изпит, ала медицинските термини от учебника плаваха пред очите й. Захвана На Западния фронт нищо ново — много четената книга за Европейската война. Романът вече беше забранен, понеже беше пределно откровен за тегобите на войнишкия живот. Карла обаче установи, че просто държи книгата и гледа през прозореца как юнското слънце бие по прашния град. Най-сетне той дойде. Карла чу стъпки на тротоара и скочи да погледне. Нямаше никакви гестаповци, само Йоахим Кох с типичната му добре изгладена униформа и лъснати до блясък ботуши. Красивото му като на кинозвезда лице беше изпълнено с нетърпеливо очакване, като на малко дете, което е дошло на рожден ден. Както обикновено, носеше платнената си чанта през рамо. Дали беше спазил обещанието си? Дали в чантата лежеше бойният план за операция „Синьо“?