Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Звучи страхотно.
— Защо продължаваш да звъниш на Ерик?
— Искам да знам колко копия сме продали от „Шейк, ратъл енд рол“, какво става с пускането на „Това е любов“ в Америка, дали се задават някакви дати за представления — а нашият менажер не ще да говори с мен!
— Уволни го — отвърна Вали. — Той е гъз.
Английският на Вали беше почти съвършен.
— Искаш да кажеш, задник — продължи Дейв. — Ние казваме задник, а не гъз.
— Благодаря ти.
— Как да го уволня, като не мога да се свържа с него по телефона? — мрачно попита Дейв.
— Отивай при него.
Дейв изгледа Вали.
— Знаеш ли, не си толкова тъп, колкото звучиш.
На Дейв започна да му става по-добре.
— Точно това и ще направя.
Чувството за потиснатост го напусна, щом излезе. Нещо в улиците на Лондон винаги го ободряваше. Това бе един от големите градове на света — всичко можеше да се случи.
Улица „Денмарк“ се намираше на по-малко от километър и половина. Дейв стигна там за петнадесет минути. Изкачи стълбите до приемната на Класик Рекърдс.
— Ерик излезе — съобщи му Чери.
— Сигурна ли си? — попита я Дейв и дръзко отвори вратата на Ерик. Ерик си беше вътре зад бюрото и изглеждаше донякъде глупаво, след като са го хванали, че лъже. После изражението му се смени с гняв и той попита:
— Какво искаш?
Дейвид не каза нищо на секундата. Понякога баща му обясняваше: „Не си мисли, че си длъжен да отговаряш, ако някой ти задава въпрос. Научил съм това от политиката“. Дейв просто пристъпи в стаята и затвори вратата след себе си.
Рече си, че ако остане прав, ще изглежда, че очаква всеки миг да му наредят да си тръгне. Тъй че седна на креслото пред бюрото на Ерик и кръстоса крака.
После попита:
— Защо ме отбягваш?
— Бях зает, нахален дребосък такъв. Какво има?
— О, всякакви неща — настъпателно започна Дейвид. — Какво става с „Шейк, ратъл енд рол“? Какво правим на Нова година? Новини от Америка?
— Нищо, нищо, нищо — отвърна Ерик. — Доволен ли си?
— Че защо да съм доволен от това?
— Виж сега — и Ерик бръкна в джоба си и извади пачка банкноти. — Ето двайсет лири. Това получихме от „Шейк, ратъл енд рол“. И той хвърли четири банкноти от по пет лири на бюрото.
— Сега доволен ли си?
— Искам да видя отчетите.
Ерик се засмя.
— Отчети? Ти за какъв се вземаш?
— Аз съм твой клиент, а ти си мой менажер.
— Менажер? Нищо няма за менажиране, нищожество. Вие бяхте еднодневка. В нашия бизнес се появяват непрестанно. Имали сте малко късмет, Ханк Ремингтън ви е дал песен, но не сте притежавали истински талант. Всичко приключи, забравяй за него и се връщай в училище.
— Не мога да се върна в училище.
— Че защо не? Ти на колко години си — шестнадесет, седемнадесет?
— Нито един изпит не съм издържал.
— Тогава си намери работа.
— Плъм Нели ще бъде една от най-успешните групи в света, а аз ще бъда музикант за остатъка от живота си.
— Продължавай да си мечтаеш, синко.
— Ще продължа.
Дейв стана. Тъкмо да излезе, и се сети за една подробност. Имаше подписан договор с Ерик. Ако групата наистина потръгнеше добре, Ерик можеше да претендира за някакъв дял. Той заговори:
— Значи, Ерик, ти повече не си менажер на Плъм Нели, това ли ми казваш?
— Алилуя! Най-после схвана съобщението.
— Тогава си вземам договора.
Ерик веднага го изгледа подозрително.
— Какво? Защо?
— Договорът, който подписахме, когато записахме „Това е любов“. Ти не искаш да го задържаш, нали?
Ерик се поколеба.
— Защо си го искаш?
— Току-що ми каза, че нямам талант. Разбира се, ако виждаш голямо бъдеще за групата…
— Не ме разсмивай.
Ерик вдигна телефона.
— Чери, любов моя, извади договора на Плъм Нели от папката и го дай на младия Дейв, когато си тръгва.
Той плъзна слушалката обратно.
Дейв взе парите от бюрото.
— Единият от нас двамата е глупак, Ерик — рече той. — Чудя се кой ли е?
Вали обичаше Лондон. Имаше музика навсякъде — фолк клубове, бийт клубове, театри, концертни зали и оперни зали. Всяка нощ, в която Плъм Нели не свиреха, той излизаше да слуша музика — понякога заедно с Дейв, понякога сам. От време на време отиваше на класически концерт, където усвояваше нови акорди.