Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Англичаните бяха странни. Кажеше ли, че е немец, веднага заговаряха за Втората световна война. Смятаха, че са спечелили войната и се засягаха, колчем той посочеше, че Съветите са победили Германия. Понякога казваше, че е поляк, само за да избегне повтарянето на еднообразния отегчителен разговор.
Както и да е, половината от хората в Лондон не бяха англичани — ирландци, шотландци, уелсци, хора от карибските острови, индийци и китайци. Всички търговци на наркотици идваха от островите — малтийците продаваха хапчета, пласьорите на хероин бяха от Хонконг, а марихуана човек можеше да си купи от ямайците. Вали обичаше да посещава карибските клубове, където свиреха музика с различен ритъм. На всички такива места към него се насочваха много момичета, но той винаги им казваше, че е сгоден.
Един ден, докато Дейв беше навън, телефонът иззвъня и човекът попита:
— Мога ли да говоря с Валтер Франк?
Вали за малко да отвърне, че дядо му е покойник от повече от двадесет години.
— Аз съм Вали — неохотно отвърна той.
Другият мина на немски.
— Обажда се Енок Андерсен от Западен Берлин.
Андерсен бе счетоводителят датчанин, който управляваше фабриката на баща му. Вали си спомни плешив очилат мъж с химикалка в предния джоб на сакото.
— Нещо не е наред ли?
— Цялото Ви семейство е добре, но нося неприятни новини. Отказали са на Каролин и Алис разрешение да емигрират.
Вали се почувства така, сякаш го бяха халосали. Той приседна тежко.
— Защо? — попита той. — По каква причина?
— Източногерманското правителство не съобщава причините за решенията си. Както и да е — били са посетени от човек от ЩАЗИ, Ханс Хофман, когото познавате.
— Истинска хиена.
— Съобщил е на семейството, че никой от тях никога няма да получи разрешение да емигрира или да пътува на Запад.
Вали закри очи с ръка.
— Никога?
— Това е казал. Баща Ви ме помоли да Ви го предам. Много съжалявам.
— Благодаря Ви.
— Имате ли някакво съобщение, което да предам на семейството Ви? Все още ходя до Източен Берлин веднъж седмично.
— Кажете им, че ги обичам всичките, моля.
Вали се задави.
— Добре.
Вали преглътна.
— И им предайте, че аз ще ги видя някой ден. Сигурен съм в това.
— Ще им го предам. Дочуване.
— Дочуване.
Вали окачи слушалката и се почувства смазан.
Миг по-късно взе китарата и изсвири минорен акорд. Музиката утешаваше. Тя беше абстрактна — само ноти и отношенията помежду им. Нямаше шпиони, предатели, полицаи, стени. Той запя:
— Липсваш ми, Алис…
Дейв се радваше да види сестра си отново. Срещнаха се пред офиса на агенцията й — Международни звезди. Иви носеше виолетово бомбе.
— Вкъщи е доста скучно без теб — каза тя.
— Никой ли не се кара с татко? — ухилено я попита той.
— Толкова е зает откак лейбъристите спечелиха изборите. Сега е в кабинета.
— А ти?
— Правя нов филм.
— Поздравления!
— А ти пък си уволнил менажера си.
— Ерик смяташе, че Плъм Нели е еднодневка. Но ние не сме се отказали. Както и да е, трябват ни повече концертни представления. В тефтера имаме само няколко вечери в Джъмп, а те няма дори да стигнат за наема.
— Не мога да обещая, че Международни звезди ще ви вземат — заяви Иви. — Само се съгласиха да говорят с теб, това е всичко.
— Знам.
Дейвид обаче си направи сметка, че агентите не се срещат с хората само за да ги отрежат. А и агенцията искаше да се държи любезно с Иви Уилямс, най-горещата млада актриса в Лондон. Тъй че надеждите му бяха големи.
Влязоха вътре. Мястото се отличаваше от офиса на Ерик Чапман. Рецепционистката не дъвчеше дъвка. На стените на фоайето нямаше награди, а само няколко хубави акварела. Беше изискано, макар и не твърде рокендрол.
Не им се наложи да чакат. Момичето ги въведе в кабинета на Марк Бачълър, висок мъж над двадесет по риза с модната закопчаваща се яка и плетена вратовръзка. Секретарката му поднесе кафе.