Републиката на крадците [bg]

— ДЪЛГ нямам освен към нея! — Локи изръмжа и нападна. Хвана десния ръкав на Алондо, все едно Ферин не очакваше наистина удара му. — А ти друг дълг нямаш освен към мен!

— Вече виждам, че си мек като метала в името ти — каза студено Алондо, разтривайки „ранената“ си ръка. — Но аз съм истинско теринско желязо. Ще скърбя за теб. Вече скърбя за теб, нелюбезни приятелю и неестествени сине! Ето сълзи за любовта ни и стомана за предателството ти!

Гласът на Алондо се превърна в мъчителен писък, щом скочи напред. Звънтенето от удара на стомана в стомана проехтя сред публиката и всички шеги и разговори спряха в миг. Локи и Алондо бяха тренирали този танц многократно и му придадоха движенията на двама мъже извън себе си от ярост. Нямаше разговори, нямаше игра, просто жестока скорост, отчаяно обикаляне и брутален сблъсък на стомана. Публиката ги изпиваше с очи.

Ферин бе по-добрият и силен боец и налагаше Орин безмилостно, пускайки „кръв“, което накара Локи да падне на колене. В най-драматичния момент Ферин замахна с ръка за последния удар, но вместо това получи удар от Орин. Алондо пое острието под лявата си ръка, изпусна меча си и извади червен плат. Падането му на сцената беше толкова внезапно и убедително, че дори Локи потръпна от изненада. Публиката изръкопляска.

Локи и Сабета се прегърнаха и заспаха, докато Алондо бавно се надигна и отиде в задната част на сцената, за да си сложи бялата маска и робата.

Дойде ред за заключителните сцени. Слънцето вече стоеше като корона върху западната стена на театъра. Още врява и глъчка. Статисти в имперско червено напредваха с копията си срещу статисти в сивата кожа на крадците. Последва ги Каламаксис с черна роба, а зад него червени и оранжеви облаци алхимичен дим сочеха, че е използвал магьосничество. Най-накрая виковете утихнаха. Поданиците на Амадин бяха пометени. Погубените крадци и стражи се вдигнаха като един, наложиха робите и маските си и се присъединиха към хора от призраци.

Джасмер вдигна Локи и Сабета на крака, раздели ги и застана помежду им.

— Кралството на сенките е пометено — каза той. — Негово Величество, с оглед на безопасността ти, ми наложи да те гледам отдалеч и след това да те прибера. Виждам, че дългът ти почти е изпълнен, макар че това ти е коствало загубата на приятел.

— Много повече от това ми коства — каза Локи. — Не ще се върна с теб, Каламаксис. Нито сега, нито когато и да е.

— Животът ти не ти принадлежи, принце, а е залог за милионите души, над които ще властваш. Като наследник, ти гарантираш за мира им. Гибелта ти или увлечението ти във флирт ги обрича на бунт и гражданска война. Ти, който искаш трона, от него също си поискан.

— Амадин! — каза Локи.

— Тя трябва да умре, Орин, а ти — да властваш. Ще намериш сила да вдигнеш меча си или аз с магия ще я погубя. Каквото и да стане, аз ще те похваля в двора на баща ти, защото никой няма да е жив, за да ме опровергае.