Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Да не си откачила? Какво си замислила този път?
— Само се срещнах с един стар приятел.
Отново се обърнах към Джеймс. Дали ме бе взел на сериозно? Вероятно не. Той продължаваше да клати глава.
— На всяка цена искаш да привлечеш всеобщото внимание, нали? — изсъска Гидиън. — Защо не можеш дори само за три часа да правиш това, което ти се казва?
— Ама че глупав въпрос! Естествено, защото съм жена и думата „благоразумие“ ми е напълно чужда. Освен това ти пръв привлече всеобщото внимание, като танцува с лейди Гърдите-ми-ще-изскочат-всеки-момент-от-роклята.
— Да, но само защото тя... О, я престани!
— Ти престани!
Втренчихме се гневно един в друг, а през това време заглъхнаха и последните звуци от цигулките. Най-сетне! Това сигурно бе най-дългият менует на света! С облекчение приклекнах в реверанс и се обърнах да си ходя, преди Гидиън да е успял да ми подаде ръката си (или по-скоро да сграбчи моята).
Ядосах се на непремисления ми разговор с Джеймс — струваше ми се малко вероятно да се появи на срещата ни в Хайд Парк. Ще трябва да опитам да разговарям с него още веднъж и този път да му кажа истината.
Къде ли беше? Всичките тези тъпи бели мъжки перуки изглеждаха еднакво. Редиците на танцуващите се виеха зигзагообразно в огромната зала и сега се бяхме оказали на съвсем различно място. Протегнах врат над навалицата и се опитах да се ориентирам. Тъкмо си мислех, че съм съзряла червения редингот на Джеймс, когато Гидиън ме хвана за лакътя.
— Ще мине ето оттук! — нареди той кратко.
Заповедният му тон вече наистина започваше да ми писва! Но не се наложи да се отървавам от него, защото лейди Лавиния свърши това, като се провря между нас, обвита от облак парфюм с аромат на момина сълза.
— Вие ми обещахте още един танц — нацупи се тя, а после се усмихна и върху бузите й разцъфнаха две сладки трапчинки.
Зад нея лорд Бромптън, пръхтейки, си проправяше път през множеството.
— И така, достатъчно танцувах за този сезон — измърмори той. — Вече съм прекалено деб... стар за това забавление. Като казах „забавление“, някой друг освен мен видя ли скъпата ми съпруга с онзи напет контраадмирал, който уж наскоро е загубил едната си ръка в битка? Е, това са само слухове. Можах ясно да видя, че посегна към нея с две ръце.
Той се засмя и многото му двойни брадички опасно се заклатиха.
Оркестърът отново засвири и започнаха да се сформират нови редици.
— Но моля ви, нали няма да ме отблъснете — каза лейди Лавиния, вкопчвайки се в реверите на редингота на Гидиън и му отправи пълен с копнеж поглед. — Само този танц.
— Тъкмо обещах на сестра ми да й донеса нещо за пиене — обяви Гидиън и ме изгледа намръщено. Ами да, беше ядосан, защото му пречех да флиртува. — А и ето там отзад графът ни очаква да му правим компания.
Междувременно графът бе напуснал мястото си на балкона, но не за да седне и да си почине малко. Той ни наблюдаваше зорко с орловия си поглед и изглеждаше, сякаш разбира всяка наша дума.
— За мен ще е чест да осигуря нещо за пиене на сестра ви — намеси се лорд Бромптън и ми намигна. — При мен ще е в най-добри ръце.
— Виждате ли! — зарадва се лейди Лавиния и издърпа през смях Гидиън обратно на танцовата площадка.
— Ей сега се връщам — увери ме той през рамо.
— Само не бързай! — измърморих злобно.
Лорд Бромптън задвижи тлъстото си туловище.
— Знам едно много специално местенце — рече той и ми махна. — Наричат го още ъгъла на старите моми, но това не бива да ни смущава. Ще успеем да ги прогоним с непристойни истории. — Поведе ме нагоре по няколко стъпала, където се намираше диван, от чието извисено положение се разкриваше страхотна гледка. Тук действително седяха две вече не чак толкова млади и красиви дами, които с готовност събраха полите на роклите си, за да ми направят място.
Лорд Бромптън потърка ръце.
— Уютно, нали? Ще се върна с графа и нещо за пиене. Бързам!
И действително се забърза, подобно на някой галопиращ хипопотам, запровира масивното си тяло през морето от кадифе, коприна и брокат. Възползвах се от местоположението ми нависоко, за да се огледам за Джеймс, но никъде не успях да го открия. Затова пък видях лейди Лавиния и Гидиън да танцуват съвсем наблизо и почувствах пробождане в сърцето заради мисълта колко добре си подхождаха. Дори цветът на дрехите им си подхождаше, все едно мадам Росини лично ги бе подбрала. Всеки път когато ръцете им се докосваха, между тях сякаш прелитаха електрически искри и очевидно се разбираха отлично. Имах чувството, че мога да чуя звънкия смях на лейди Лавиния чак тук горе.