Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Не, благодаря. — Проврях се под ръката му и се запрепъвах през стаята. Не, благодаря, ама че съм възпитана! Оставаше само да му направя и реверанс! — Да не сте посмели да се приближите до мен с тази отвара! — опитах да прозвуча малко по-енергично.
Но преди да успея да направя още една крачка — в главата ми се въртеше неопределената идея да скоча през прозореца — Ракоци отново беше изникнал до мен и ме притискаше към бюрото. Беше толкова по-силен от мен, че дори не забелязваше съпротивата ми.
— Шшт, не се страхувай, малката ми, обещавам ти, че ще ти хареса. — Корковата тапа издаде глух звук, когато той я издърпа от малката колба. После насила наклони главата ми назад. — Пий!
Стиснах устни и се опитах да го отблъсна. Със същия успех можех да се опитам да преместя планина. Отчаяна, започнах да си припомням малкото, което бях чувала за разни хватки за самоотбрана — познанията на Шарлот по Крав Мага сега щяха да са от голяма полза. Когато шишето доближи устните ми и в носа ми нахлу острата миризма на течността, най-сетне ми хрумна спасителна идея. Измъкнах един фуркет от прическата си и го забих, колкото можах по-силно, в ръката на мъжа, в която бе колбата.
В същото време вратата се разтвори със замах и чух как Гидиън извика:
— Веднага я пуснете, Ракоци!
Впоследствие осъзнах, че щеше да е по-умно да бях забила фуркета в окото му или поне във врата му — убождането по ръката му го разсея само за няколко секунди и въпреки че фибата остана да стърчи в плътта му, той дори не изпусна колбата. Но разхлаби желязната си хватка и се обърна. Гидиън, който стоеше на прага заедно с лейди Лавиния, го гледаше изумено.
— Какво правите, по дяволите?
— Нищо особено. Само исках да помогна на това момиченце да се сдобие с малко повече... възвишеност! — Ракоци отметна глава назад и се изсмя пресипнало. — Ще се осмелите ли да опитате една глътка? Уверявам ви, ще ви връхлетят напълно непознати чувства!
Възползвах се от възможността да се освободя от хватката му.
— Добре ли си? — попита ме Гидиън и ме огледа загрижено, а в това време лейди Лавиния се притисна страхливо към ръката му.
Не е за вярване! Вероятно двамата просто са си търсели стая, в която на спокойствие да се натискат, докато в същото време Ракоци се канеше да налее в гърлото ми кой знае какви наркотици, за да прави кой знае какво с мен. А сега на всичкото отгоре трябваше и да съм благодарна, че мръсникът и лейди Гърдите-чудо са си били избрали точно тази стая.
— Отлично! — изръмжах и скръстих ръце, за да не забележи някой как треперят.
Ракоци продължаваше да се смее, отпи голяма глътка от колбата и после енергично я запуши с тапата.
— Графът знае ли, че вместо да се посветите на задълженията си, се забавлявате тук на спокойствие, експериментирайки с дрога? — попита Гидиън с леден глас. — Нямахте ли други задачи за тази вечер?
Ракоци залитна леко. Изумен, сякаш я забелязваше едва сега, той погледна фуркета, забит в ръката му, издърпа го рязко и облиза кръвта, подобно на някой хищник.
— Черният леопард може да се справи с всяка задача, по всяко време! — заяви той, хвана главата си, залитайки заобиколи бюрото и тромаво се отпусна в стола. — Обаче тази отвара действително изглежда... — измърмори той, а после главата му се килна напред и с трясък се строполи върху бюрото.
Потръпвайки, лейди Лавиния потърси опора в рамото на моя мним брат.
— Да не би той да е...
— Да се надяваме, че не е. — Гидиън пристъпи към бюрото, взе колбата и я повдигна на светлината. После махна тапата, за да помирише съдържанието й. — Нямам представа какво е това, но след като събори дори и Ракоци толкова бързо... — отново остави колбата, — бас ловя, че е опиум. Явно не му е понесъл, в комбинация с другите му наркотици и алкохола.
Да, това беше очевидно. Мъжът лежеше като умрял, не се чуваше дори дъхът му.
— Може би му го е дал някой, който не е искал тази вечер той да е в съзнание — предположих, все още скръстила ръце пред гърдите си. — Има ли пулс?
И сама бих проверила, но нямах сили да се приближа до Ракоци. Едва се държах на краката си, толкова силно треперех.
— Гуен? Наистина ли си добре? — попита Гидиън и ме погледна, смръщил чело.
Не ми е приятно да си го призная, но в този момент с най-голямо удоволствие бих се хвърлила в прегръдките му и бих се наревала на спокойствие. Но той не изглеждаше така, сякаш гори от желание да ме прегърне и утеши, дори тъкмо обратното. Когато кимнах колебливо, грубо ми се скара.