Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Гуендолин, повече няма да позволя на никого да...
Не ми бе писано да разбера какво повече не би позволил на никого, защото в този момент лейди Лавиния хвана ръката му, а в моята постави тази на своя партньор и предложи през смях:
— Да се разменим за кратко, съгласни ли сте?
Не, от моя страна за съгласие и дума не можеше да става, а и Гидиън се поколеба за миг. Но после се поклони пред дамата и ме заряза като незначителната малка доведена сестра (каквато всъщност бях). Приповдигнатото ми настроение се изпари точно толкова бързо, колкото се бе появило.
— Още от одеве ви се възхищавам отдалече — рече новият ми партньор в танците, когато се надигнах от реверанса си и му подадох ръка. Идеше ми отново да я отдръпна, защото пръстите му бяха влажни и лепкави. — Моят приятел, господин Мърчант, вече е имал удоволствието да се запознае с вас по време на соарето на лейди Бромптън. Той искаше да ни представи един на друг, но сега сам мога да се заема с това. Аз съм лорд Флийт. Самият лорд Флийт.
Усмихнах се любезно. Така значи, приятел на господин Мърчант, опипвачът на гърди. Следващата танцова стъпка ни раздели и в мен покълна надеждата, че „самият лорд Флийт“ ще се възползва от възможността да избърше потните си ръце в панталона. Огледах се за Гидиън, търсейки помощ. Но той изглеждаше напълно погълнат от лейди Лавиния. Мъжът до него също имаше очи само за нея, или по-точно казано, за деколтето й, докато преднамерено пренебрегваше собствената си партньорка. А следващият до него... О, боже! Това беше Джеймс! Моят Джеймс. Най-сетне го бях открила. Танцуваше с момиче, чиято рокля бе с цвят на мармалад от сливи, и изглеждаше толкова жив, колкото можеше да изглежда някой с бяла перука и бяла пудра по лицето.
Вместо отново да подам ръка на лорд Флийт, с танцова стъпка минах покрай лейди Лавиния и Гидиън и се насочих право към Джеймс.
— Моля, всички да се мръднат с по един напред — казах възможно най-любезно, без да обръщам внимание на протестите. Още две смени на стъпките, и ето че се оказах пред Джеймс. — Извинете, само още една смяна на партньора, моля. — Побутнах мармаладеното момиче право в ръцете на мъжа отсреща, после подадох ръка на стъписания Джеймс и се опитах, останала без дъх, отново да вляза в такт с музиката. Хвърлих поглед наляво и установих, че останалите също се престрояваха и продължаваха да танцуват, сякаш нищо не се бе случило. Предпочетох да не поглеждам към Гидиън, а вместо това се втренчих в Джеймс. Направо не беше за вярване, че можех да държа ръката му и че я чувствах топла и жива!
— Създадохте хаос в цялата редица — заяви той обвинително и ме измери с поглед от главата до петите. — И избутахте изключително неучтиво госпожица Амилия далеч от мен.
Да, наистина беше той. Същият високомерен тон, както винаги. Усмихнах му се сияйно.
— Искрено съжалявам, Джеймс, но непременно трябва да... е, трябва да разговарям с вас по един въпрос от изключителна важност.
— Доколкото ми е известно, все още не сме представени един на друг — отвърна той намръщено, докато поставяше изящно единия си крак пред другия.
— Аз съм Пенелъпи Грей от... от провинцията. Но това е без значение. Разполагам с информация от изключително голяма стойност за вас и поради тази причина неотложно трябва да се срещнете с мен. Ако животът ви е мил и ценен — добавих, за да засиля драматичния ефект.
— Какво си въобразявате? — Джеймс ме изгледа смаяно. — Без значение дали сте от провинцията, или не, поведението ви наистина е много неуместно...
— Да — с периферното зрение забелязах настаналия смут, този път в редицата на мъжете, нещо морскозелено се приближаваше с танцова стъпка, — ала е важно все пак да ме изслушате. Става въпрос за жив... става въпрос за... вашия кон, Хектор, ъъъ... сивия жребец. Непременно трябва да се срещнете с мен утре, в 11 часа предобед в Хайд Парк, при моста, който минава над езерото. — Само можех да се надявам, че езерото и мостът са съществували през XVIII век.
— Трябва да се срещна с вас? В Хайд Парк? Заради Хектор?
Джеймс повдигна вежди, които отхвръкнаха нагоре чак до началото на косата му.
Кимнах.
— Извинете! — Гидиън се поклони леко и внимателно избута другия мъж встрани. — Явно тук нещо се е объркало.
— Определено! — отсече Джеймс и се обърна, клатейки глава, към госпожица сливов мармалад, а Гидиън сграбчи ръката ми и доста грубо ме поведе към следващата танцова стъпка.