Синя кръв [bg]

На следващия ден отново всички ученици бяха свикани в параклиса, но не по толкова трагичен повод - щяха да говорят за бъдещите кариери на възпитаниците. Дори ненавременната кончина на една от ученичките не можеше да промени строгия график на училището.

Част от философията на „Дюшен“ беше да разкрие на възпитаниците си различни пътища за професионално развитие. Лекции им бяха изнесли сърдечен хирург, редактор на престижно списание, изпълнителният директор на компания от първите 500 на „Форчън“, известен кинорежисьор. Повечето лектори бяха възпитаници на „Дюшен“ или родители на деца, учещи тук.

Повечето ученици бяха доволни от деветдесетминутното прекъсване на часовете, през което можеха да дремят на задните скамейки - далеч по-удобно, отколкото да клюмат в час.

- Днес имаме много специален гост - обяви деканът. -Представям ви Линда Фарнсуорт от „Фарнсуорт Моделс“. Последваха бурни аплодисменти.

„Фарнсуорт Моделс“ беше най-голямото име в модната индустрия. Появата им в „Дюшен“ за двата дни в годината, посветени на кариерното развитие, бе повод да попълнят редиците си от модели. Колкото и неуместно да изглеждаше, гимназията безспорно захранваше модния бранш в града. Ученичките кълчеха бедра в редица клипове, дефилираха в „Браянт Парк“, участваха в телевизионни реклами и висяха на билбордове. Много от тях се снимаха за каталозите на „Джей Крю“ и „Абъркромби & Фич“. Типът момичета в „Дюшен“ бяха по-търсени от всякога - високи, слаби, руси, аристократични и с типично американско излъчване.