Открадни си свят [bg]

Доджър Гилеспи се изкатери при работниците на скелето. Бяха разкрили под назъбената стена тъмна, блестяща плоча, мътночервена на цвят, със смолиста повърхност.

— Прилича на лакомство със захарна глазура — подхвърли капитан Гилеспи.

— Силиконов аналог — обясни една млада жена със запрашени до лактите ръце. Имаше светла коса и гъсти кестеняви вежди. От нея лъхаше на пот и тебешир. Носеше дълга до земята престилка и кафяви кожени гети — нищо друго. Доджър я огледа учудено.

Находката в стената беше топла и плътна и повърхността й се движеше вълнообразно. От горното скеле двама веспанци я пробождаха със сонди.

— Полукристална среда, капитан Гилеспи — обясняваше херувимът. — Вградена, с висока локална активност. Калико, какво ще кажеш за това?

Докато момчето, което бяха нарекли Калико, разглеждаше посоченото от Кстаска място, капитан Гилеспи се изкатери в люлката.

Херувимът нямаше крака. Очите му бяха червеникави. Под него се извиваше опашка.

— Мога ли да поговоря с теб сега? — попита тя.

Херувимът приближи сладкото си, сияйно лице, към нейното и вдигна ръчички.

Капитан Гилеспи се пресегна и го взе. Беше тежък, топъл и податлив. Приличаше на голямо бебе, увито с алуминиево фолио. Когато изправи гръб, тя забеляза, че все още е включено с опашката си.

Нещо се размърда под тях, на пода на пещерата. Доджър се озърна и видя стоманена чиния, с големина около метър и вдълбана като гигантска чашка за яйца. По гладката й повърхност трепкаха светлинни отражения. Чинията се издигна вертикално нагоре, завъртя се и се понесе към люлката.

Кстаска изключи опашката си, протегна я, разгъна я като телескоп и върхът й попадна точно в отвора в центъра на чинията. Опашката се сви рязко и изтегли херувима от ръцете на капитан Гилеспи — право в седалката, оформена от чашката за яйца.

Летящата чиния се залюля във въздуха като модел на кораб върху миниатюрни вълни в езеро.

— За мен беше удоволствие — промърмори Доджър.