Дългият път към дома [bg]

— Не най-големият обаче.

— Значи все пак е сложил в куфара власеница — отбеляза Гамаш.

— Ами да. Ако кашмирът може да мине за власеница.

Арман се усмихна. Според стандартите на семейство Мороу елегантният хотел „Кристал“ вероятно беше нещо като обор. Нищо общо с „Риц“.

— После? — попита Гамаш.

— Полет на „Еър Канада“ за Париж. Географски синдром? — предположи Бовоар.

Бившият му началник се замисли, сетне отвърна:

— Възможно е.

Следователите знаеха, че хората, които са склонни често да сменят местоположението си, бягат от нещастието. От самотата. От провала. Бягат, защото си мислят, че проблемът им е свързан с мястото, където се намират. Мислят си, че могат да започнат начисто някъде другаде.

Но това рядко помагаше. Проблемите не бяха географски.

— Къде е отседнал в Париж?

— В хотел „Ориан“. Петнайсети арондисман.

— Vraiment? — изненада се Гамаш. Познаваше Париж добре. Синът му Даниел заедно с неговата съпруга Розлин и двете внучки на Гамаш живееха във френската столица, в шести арондисман. Апартаментът им бе с размерите на кибритена кутийка.

— Не го очаквахте ли, patron? — попита Жан Ги, който на вечери с приятели се преструваше, че познава Париж, но всъщност не бе така. Освен това се правеше, че не знае нищо за източната част на Монреал, но и това не беше вярно.

Покрай Гамаш обаче отдавна бе спрял да се преструва.

— Е, петнайсети не е лош — рече Гамаш след кратко размишление. — Жилищен квартал. Семеен.

— Не може да мине за бохемски.

— Не — съгласи се Гамаш. — За колко време е останал там?

Бовоар провери записките си и отвърна:

— В хотела? Няколко дни. След това е наел обзаведен апартамент за четири месеца. Тръгнал си е малко преди да изтече договорът му за наем.

— По-нататък?

— С кредитната му карта е купен еднопосочен билет за влака стрела с дестинация Флоренция. След около две седмици е продължил към Венеция — каза Бовоар. — Големи разстояния е изминал.

Така е, мислеше си Гамаш. Хрътките бяха по петите на Литър Мороу. В това бягство през цяла Европа се долавяше отчаяние. Не изглеждаше да има план.

И все пак не можеше да е просто съвпадение фактът, че Литър бе пътувал до градове, известни с това, че са вдъхновявали безброй художници.

— До момента имам само извлеченията от кредитните карти и банковата му сметка — продължи Бовоар. — Знаем, че от Венеция е отлетял за Шотландия…

— Шотландия?

Жан Ги сви рамене и потвърди:

— Шотландия. После се е върнал в Канада. Торонто.

— Там ли е сега?

— Не. Познайте накъде е тръгнал след Торонто.

Гамаш изгледа строго по-младия мъж. След посещението у майката и втория баща на Питър никак не му беше до игри на гатанки.