В долината на смъртта

— Разбира се.

— Предполагам, че след нея той ще се отдалечи за малко. Тогава ще върнете стрелката на този часовник тук, колкото ви кажа. Като дойде после пак, заговорете го веднага настоятелно, та на първо време да не помисли да погледне към часовника.

— А мога ли да узная причината?

— Well, ще я узнаете веднага след като съм се ориентирал вярно в нещата.

С тези думи Олд Файерхенд напусна трапезарията и слезе долу до портата да прегледа приспособлението за затваряне. То се състоеше от две здрави напречни резета, които надали биха могли да бъдат строшени с натиск. После излезе навън и закрачи покрай постройката. Надникна предпазливо зад ъгъла и забеляза Нютън да гледа през прозореца си. Точно под него и по протежение на зидарията растеше гъст шубрак, чудесно подхождащ за скривалище.

Олд Файерхенд бе открил достатъчно и се върна в сградата, която преброди във всичките й части, за да се запознае с разположението.

Когато влезе отново в трапезарията, очите на всички присъстващи се отправиха с напрежение към него. Но той се обърна най-напред към младия Роте:

— Мистър, ще имате ли добрината да застанете вън в коридора на пост, за да не ни изненада Нютън?

Синът на лесничея се надигна и изпълни разпореждането на ловеца.

— Well — рече Олд Файерхенд, — чуйте мнението ми, мешърс! Сега не мога наистина да кажа още накъде духа вятърът, но се поогледах навън и установих, че нещата стоят изключително благоприятно за Нютън. За да общува със своя доверител, той изобщо не се нуждае да напуска къщата, а може да го свърши от прозореца си. Да, ако поиска може да вкара цялата банда в къщата, без да се възползва от вратата.

— Имате предвид през прозореца? — попита Уилкинс.

— Именно. И ако той е умен, ще избере тъкмо този път. На мен точно това ще ми е най-приятно, защото по този начин най-лесно бихме могли да ги заловим. Но засега още не си струва да се говори по тоя въпрос. Трябва първо да изчакаме, докато Нютън установи връзка с Кървавия Джак.

— Кога би могло да стане това?

— Във всеки случай не преди да се е стъмнило. Тогава ще го подслушам.

— Подслушате? Къде?

— Вън, под неговия прозорец. Там има достатъчно храсти за отлично скривалище.

— А какво имаше предвид преди малко с часовника? — взе отново думата Сам.

— Това бе само едно хрумване от моя страна. Смятам, че Нютън ще се уговори с предводителя за точния момент на нападението. И докато той е подведен от нагласения часовник, аз ще ги посрещна вместо него.

— Представям си го. Толкова умно и хитро наистина, като че Сам Хокинс е измъдрил идеята, хи-хи-хи-хи! Ами кой ще гушне в обятията си милите нехранимайковци?