Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

— Изчакайте малко. Искам първо да проверя.

Тя се вкопчи в сакото му.

— Не ме оставяйте тук сама.

— Просто искам да проверя дали някой не ни готви изненада. Усетите ли нещо нередно, викайте и с два скока съм тук.

Той изчезна и Фейт се отдръпна в сенките на тясната уличка. Сърцето й биеше толкова оглушително, че не би се учудила, ако някой горе отвореше прозореца си да я замери с обувка. Точно когато усети, че вече не може да издържи и секунда сама, Лий отново се появи.

— Добре, всичко изглежда наред. Да вървим.

Външната врата на сградата беше заключена, но Лий имаше ключ. Фейт забеляза видеокамерата над входа. Лий се озърна към нея.

— Моя идея. Обичам да знам кой ми идва на гости.

Изкачиха четирите етажа на сградата и продължиха по коридора до последната врата отдясно. Фейт огледа трите ключалки. Лий ги отвори с един и същ специален ключ.

Когато вратата се открехна, Фейт чу тихо писукане. Влязоха. На едната стена имаше табло за сигнална система. Над него с панти бе прикрепена лъскава медна плоча. Лий свали плочата така, че да закрива таблото. Бръкна отдолу, натисна няколко бутона и писукането престана. После се озърна към Фейт, която го гледаше любопитно.

— Излъчването на Ван Ек. Сигурно не разбирате.

Тя вдигна вежди.

— Мисля, че сте прав.

До аларменото табло имаше малък вграден екран. Върху него Фейт видя площадката пред сградата. Очевидно бе свързан с външната камера.

Лий заключи вратата и я потупа с длан.

— Стоманена е, а металната рамка монтирах сам. Няма значение колко е яка ключалката. Обикновено рамката поддава преди нея. А рамките в днешното строителство са същински коледен подарък за крадците. Освен това имам специални ключалки на прозорците, детектори за външно движение и автономен клетъчен телефон, свързан с алармената система. Всичко ще е наред.

— Май си падате маниак на тема безопасност? — подхвърли тя.

— Не, просто съм смахнат.

Фейт чу някакъв звук откъм коридорчето. Изтръпна, но се отпусна, когато видя как Лий тръгна с усмивка натам. След секунда иззад ъгъла бавно излезе стара немска овчарка. Детективът клекна и се заигра с голямото куче, което легна по гръб. Лий го почеса по корема.

— Хей, Макс, как си, момчето ми?

Той погали Макс по главата и кучето близна с обич ръката на стопанина си.

— Никой не е изобретил по-добра охранителна система. Няма проблеми нито със спиране на тока, нито с изтощени батерии или подкуп.

— Значи планът ви е да останем тук?

Лий вдигна очи към Фейт.

— Искате ли нещо за ядене или за пиене? На пълен стомах се разсъждава по-добре.

— Чаша горещ чай, ако може. В момента не бих могла да хапна нищичко.

Няколко минути по-късно двамата седяха край кухненската маса. Фейт пиеше билков чай, Лий чаша кафе. Макс дремеше под масата.