Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Фейт мълчеше. Само го гледаше, като че току-що й бе направил неприлично предложение. Лий наведе глава настрани.

— Вижте какво ще ви кажа. Аз съм детективът, нали? Какво ще речете да направя някои предположения, а вие да ми кажете дали съм прав? — Тъй като Фейт мълчеше, той продължи: — Камерите, които видях, бяха само във всекидневната. Също така масата, столовете, кафеварката и тъй нататък. Аз обаче съм пресякъл лазерен лъч или нещо подобно още на влизане. Очевидно това е задействало камерите.

— Да, изглежда логично — каза Фейт.

— Не, не изглежда. Аз имах кода за достъп до охранителната система.

— И какво?

— Това, че набрах кода и изключих системата. В такъв случай защо лазерното устройство продължи да действа? Било е нагласено така, че дори ако вашият придружител изключи алармената система, камерите пак да заработят. Защо му е трябвало да записва собствения си образ?

Фейт съвсем се обърка.

— Не знам.

— Точно така! За да не знаете, че ви снимат. И тъй: имаме къща насред пущинака със свръхмодерна охранителна апаратура, федерални агенти, камери и видеозапис. Всичко сочи към един извод. — Лий помълча, за да подбере най-точния израз. — Водили са ви там за разпит. Но изглежда, не са били сигурни доколко ще им сътрудничите, или пък са подозирали, че някой ще иска да ви гръмне. Затова са заснели разпитите — за в случай, че изчезнете безследно.

Фейт го изгледа с примирена усмивка.

— Страхотно предвидливо от тяхна страна, не мислите ли? Това с изчезването, искам да кажа.

Лий стана, загледа се през прозореца и обмисли положението. Току-що му бе хрумнало нещо изключително важно. Нещо, за което трябваше да се сети много по-рано. И макар че не познаваше тази жена, почувства се отвратително, когато изрече следващите си думи:

— Имам за вас една лоша новина.

— Какво говорите? — сепна се Фейт.

— ФБР ви разпитва. Вероятно сте под специална закрила. Един от техните хора беше убит, опитвайки се да ви опази, а аз раних убиеца. Федералните имат запис с физиономията ми. — Той помълча. — Трябва да ви предам.

Фейт скочи на крака.

— Не можете да го направите! Не можете! Обещахте да ми помогнете.

— Ако не го направя, чака ме доста дълъг престой на място, където момчетата проявяват прекомерна любвеобилност към други момчета. В най-добрия случай ще си загубя разрешителното за работа. Сигурен съм, че ако ви познавах, щеше да ми е още по-гадно, но след днешния ден се чудя дали бих поел такъв риск дори заради собствената си баба. — Той стана и облече сакото си. — Кой водеше работата с вас?

— Не му знам името — отвърна враждебно Фейт.

— А телефонният номер?

— Няма да свърши работа. В момента той едва ли би вдигнал слушалката.

Лий я погледна недоверчиво.

— Да не би да ми казвате, че онзи мъртвец е бил единствената ви връзка?