![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Кони се озърна към колата.
— Права си, никой не е могъл да знае. Дори Кен.
— Аз опитах да се обадя на Кен около двайсет минути преди да пристигнем. Не исках да се появим изневиделица. Ако бе чул край къщата да спира кола без предупреждение, можеше да се стресне и първо да стреля, а после да пита. Но когато позвъних, сигурно вече е бил мъртъв.
Маси пристъпи към нея.
— Агент Рейнолдс, знам, че водите това разследване от самото начало. Знам, че използването на тази къща и телевизионното наблюдение на мис Локхарт са били одобрени от съответните инстанции. Разбирам колко ви е било трудно да работите по случая и да спечелите свидетелското доверие.
Маси помълча, сякаш грижливо подбираше думите си. Смъртта на Нюман бе зашеметила всички, макар че агентите често попадаха под удар. Така или иначе, в случая някой трябваше да поеме вината й всички го знаеха.
— Подходът ви обаче е излязъл доста извън правилата — продължи Маси. — В резултат на което загина един агент.
Рейнолдс веднага премина в атака.
— Трябваше да работим съвсем незабелязано. Не можехме да обкръжим Локхарт с агенти. Бюканън щеше да се изпари още преди да съберем достатъчно доказателства за пред прокуратурата. — Тя си пое дълбоко дъх. — Сър, питахте за наблюденията ми. Ето ги. Не вярвам Локхарт да е убила Кен. Смятам, че зад нападението стои Бюканън. Трябва да я открием. Но тихомълком. Обявим ли издирване, ще излезе, че Кен Нюман е загинал напразно. А ако Локхарт е жива, това няма да е задълго, щом се разчуе.
Рейнолдс погледна към камионетката, където внасяха трупа на Нюман. Ако тя бе придружила Фейт Локхарт, вероятно сега щеше да бъде на неговото място. Макар и далечна, смъртта винаги присъстваше като възможност за всеки федерален агент. Запита се дали, ако беше загинала, Бруклин Доджърс Рейнолдс щеше да избледнее в паметта на децата си. Сигурна бе, че шестгодишната й дъщеря винаги ще си спомня за мама. За тригодишния Дейвид обаче се съмняваше. Ако беше загинала сега, дали след години Дейвид нямаше да я нарича само своя „рождена“ майка? Сама по себе си тази мисъл почти я парализира.
Един ден бе стигнала дотам, че отиде да й гледат на ръка. Гледачката сърдечно посрещна Рейнолдс, предложи й чаша билков чай и побъбри с нея, като се мъчеше въпросите да минат незабелязано. Рейнолдс знаеше, че разпитът всъщност цели да събере основни сведения, към които жената да добави подходящите общи приказки и да се престори, че вижда нейното минало и бъдеще.
След като огледа дланта на Рейнолдс, врачката каза, че имала къса линия на живота. Дори много къса. По-лоша не била виждала. Докато говореше, жената гледаше белега върху дланта й. Не знаеше, че Рейнолдс го е получила още на осем години, когато падна в задния двор върху счупена бутилка от кока-кола.
После гледачката пак надигна чашата с чая, очаквайки Рейнолдс да моли за още сведения срещу допълнително възнаграждение. Рейнолдс й каза, че има желязно здраве и от години не е хващала дори обикновен грип.
Смъртта невинаги е естествена, отвърна многозначително гледачката и повдигна изрисуваните си вежди.
Рейнолдс й плати пет долара и си излезе.
Сега обаче не бе толкова самоуверена.
Кони шареше из пръстта с връхчето на обувката си.
— Ако Бюканън стои зад всичко това, сигурно отдавна си е плюл на петите.
— Не смятам — отвърна Рейнолдс. — Ако избяга веднага, все едно сам си признава вината. Не, той ще запази самообладание.
— Тая работа не ми харесва — каза Маси. — Предлагам да обявим издирване на Локхарт и да я приберем, ако още е жива.
— Сър — възрази Рейнолдс с тревожно напрегнат глас, — не можем да я издирваме за убийство, след като имаме основания да предполагаме, че не е замесена в престъплението и може би самата е станала жертва. Ако го направим и тя се появи, подлагаме Бюрото под удар по цял куп граждански закони.
— Тогава ще я търсим като свидетелка — продължи Маси. — По тая линия няма какво да възрази, по дяволите!
Рейнолдс го погледна право в очите.
— Издирването не е решение. То само ще обърка още повече работите. За всички замесени.
— Бюканън няма причини да я остави жива.
— Локхарт е умна жена — каза Рейнолдс. — Била съм няколко пъти с нея и я познавам. Тя умее да оцелява. Ако се скрие за няколко дни, имаме надежда. Бюканън не може да знае какво ни е казала. Но обявим ли, че я издирваме като свидетелка, подписваме смъртната й присъда.
Всички мълчаха.
— Добре, разбирам ви — рече най-сетне Маси. — Наистина ли вярвате, че можете да я намерите?
— Да — отговори Рейнолдс. Какво друго можеше да каже?
— С ума си ли го усещате или с интуицията?